— Dios Mio!
Затръшна вратата и хукна с писъци към шефа си.
Когато детектив Антъни Гутиерес от отдел „Убийства“ пристигна, патрулните офицери, отговорили на сигнала, вече бяха отцепили местопроизшествието. Полицаят пред вратата кимна на детектива и му даде знак да влезе вътре, където чакаше друг полицай. Вонята на смърт блъсна Гутиерес в мига, в който прекрачи прага. Бърз поглед към тялото му каза, че викането на линейка е било загуба на време и ресурси.
Починалият беше гол и цялото му тяло беше бледо, с изключение на краката под коленете, които изглеждаха така, сякаш са пълни с тъмночервено вино. Гравитацията беше събрала кръвта му, която вече не се задвижваше от биещо сърце, в краката. Очите бяха затворени, устата — отворена. Но ако не се броеше стряскащата липса на цвят, лицето му изглеждаше така, сякаш е заспал.
Причината за смъртта беше напълно ясна от приспособленията на масата пред него — спринцовка, почерняла от обгаряне метална лъжица и засъхнала утайка от някакво издавано с рецепта лекарство или хероин, евтина запалка, чаша с малко количество кафява течност и празни шишенца, вероятно излезли от минибара. Около левия бицепс на тялото имаше стегната хирургическа тръбичка, а на ръката ясно се виждаше дупка от игла.
— Поредната свръхдоза ли, детектив? — почти риторично попита патрулният полицай.
— Да, сцената е съвсем очевидна. Намерихте ли нещо друго?
— Нищо необичайно. Има малко повръщано и цялата баня е опикана. Изглежда, че е купонясвал доста здраво.
— Кой е той?
Полицаят погледна джобния си бележник.
— Според документите и открития бадж починалият е Сол Агнон от Ел Ей. Управителят потвърди, че къщичката е била резервирана на това име от човек, дошъл за някаква адвокатска конференция.
— Кога е бил видян жив за последно?
— Всички участници в конференцията са си заминали, но според прислужницата вчера през целия ден на вратата му е имало табелка НЕ БЕЗПОКОЙТЕ. Камериерката дошла днес следобед към два и трийсет и пет да почисти и открила тялото. Твърди, че не е докосвала нищо. Предполагам, че е умрял в петък през нощта.
— Съгласен съм, ако се съди по тялото. Ще се обадя на някои от участниците в конференцията да видя дали няма да научим още нещо, но според мен става дума за случайна свръхдоза. Може би хероин или различни вещества. Рядко се случва в Северна Калифорния, но все пак имаме поне един подобен случай месечно. Бели мъже на по трийсет и няколко мрат като мухи.
— Не мога да си представя да си инжектирам подобна гадост. Направо настръхвам при тази мисъл — намръщи се полицаят.
— Зависимостта е силно нещо. Този тип е бил адвокат и сигурно е изкарвал доста повече от нас двамата взети заедно, а е умрял по гол задник в хотел, докато се опитвал да се надруса. — Детектив Гутиерес поклати глава. — Ще направя няколко снимки. Извикайте съдебните медици и да го изнасяме.
45.
Пойнт Лома, Калифорния
Рийс намали и влезе в паркинга край главния път в Пойнт Лома, срещу военноморската въздушна база на Норт Айланд, която заемаше по-голямата част от остров Коронадо.
Рийс открай време харесваше Пойнт Лома. Тук можеха да се видят прекрасни къщи с невероятни изгледи към Сан Диего, залива, Коронадо и Пасифика. Обичаше миризмата на океана и Пойнт Лома беше крайбрежната метрополия на Сан Диего. Рийс мина покрай портала на Наборния център за морски пехотинци, един от двата лагера, в които новобранците започваха пътя си във флота. Пресече улици с имена като Нимиц, Фарагът и Рузвелт и мина покрай корабостроителници за яхти, работилници за ремонт на лодки, ексклузивния яхтклуб на Сан Диего и множество рибари, готвещи се за поредния ден в морето.
В ранния делник трафикът не беше натоварен, но Рийс знаеше, че едно местно кафене вече е отворено. Заведението приличаше на малка викторианска къща, каквато явно беше било в някакъв момент в миналото. С двата си етажа и очарователната предна веранда то лесно би могло да се приеме за исторически дом, а не за дребен бизнес, какъвто беше. Отвътре кафенето беше също толкова привлекателно, с големи плюшени фотьойли и канапета, подредени около антикварни масички за кафе с подходящите размери. По лавиците по стените имаше стари книги, които винаги караха Рийс да се чувства уютно и у дома.
Въпреки ранния час той не беше първият клиент за деня. Едно момиче на двайсет и малко седеше и тракаше усилено на клавиатурата на лаптопа си — вероятно студентка от Назарянския университет в Пойнт Лома, който се намираше малко по-нагоре по хълма. В другия край на помещението седеше стар прошарен рибар, потънал в мислите си.