Рийс си поръча голямо чисто кафе. Обикновено би добавил нещо сладко, но днес избра същото, което би избрал приятелят му, който обикновено му правеше компания в това кафене. Рийс се усмихна при спомена как по-едрият мъж винаги пускаше коментари за онези, които слагат добавки на кафето, и как клатеше глава, докато гледаше как Рийс слага мед или захар и сметана, или още по-лошо — как си поръчва лате.
Днес бойният му другар не беше тук, за да го тормози заради предпочитанията му към кафето. Чакаше го по-нататък по пътя.
Рийс запали колата и тръгна нагоре по склона, като зави по Кабрило Мемориал Драйв. Колкото по-високо се качваше, толкова по-прекрасна ставаше гледката; домовете и бизнесите оредяваха, за да отстъпят на естествената красота на тихоокеанското крайбрежие.
Спря на малка черна отбивка, обърната на изток, за да се наслади на гледката. Военноморската база Пойнт Лома, домът на подводния флот на Сан Диего, тъкмо се събуждаше под него. През залива се откриваше изглед към Норт Айланд, Коронадо, централната част на Сан Диего, Импириъл Бийч и надолу към Мексико.
Кафето му вече беше изстинало достатъчно. Рийс облегна ръка на отворения прозорец и отпи от силната черна течност, която несъмнено беше текла във вените на приятеля, когото беше дошъл да види, ако се съдеше по количествата, които изпиваше всеки ден. Загледа се в ракетния крайцер клас „Тикондерога“, който минаваше през залива на Сан Диего на път към открития океан. Нямаше как да не остане впечатлен от гледката. Този кораб притежаваше повече бойна мощ, отколкото повечето малки страни. Внушителното му присъствие представляваше дипломацията на Съединените щати и той можеше да проследи произхода си до Континенталния флот по време на Войната за независимост. За Рийс този кораб беше символ на свободата.
Отново се усмихна при мисълта как щеше да се впечатли приятелят му, че знае класа на кораба в залива. Обикновено когато той го подканваше да идентифицира някой кораб по време на скитанията им Рийс отговаряше „голям сив“. Професионалният живот на Рийс беше посветен на изучаването на неконвенционалната страна на военните действия — бунтове, партизанска тактика и тероризъм. По тези теми той беше повече от сведущ.
С кафе в ръка Рийс слезе от колата и тръгна да се срещне с приятеля си. От доста време не се бяха виждали. Приглушеният шум от базата долу от време на време достигаше до хълмовете, за да прекъсне бръмченето на някоя далечна косачка на трева и ритмичния звук на пръскачки от другата страна на пътя. Мирното чуруликане на птици на лекия утринен ветрец беше идеално допълнение към безметежността на националното гробище Форт Роузкранс.
Рийс изкачи стъпалата към невзрачната бяла сграда и въведе името на приятеля си в компютъра, за да намери мястото, където почиваше той — парцел и номер на гроба. Беше правил неведнъж този преход със старши сержант Мартин Хакаторн — през годините двамата бяха присъствали на твърде много погребения. Войната прави тези неща. Двамата винаги спираха в малкото викторианско кафене в подножието на хълма, преди да продължат, за да отдадат почит на онези, които са си отишли прекалено рано от този свят.
Човек започва да опознава разположението на националните гробища по време на война и Рийс не беше изключение. Знаеше точно къде да отиде. Мястото беше добро.
Макар да знаеше точно къде отива, Рийс не бързаше. Беше облечен подобаващо за случая — панталони, обичайните си обувки „Саломон“ и риза. Черните очила „Гейтърс“ предпазваха очите му от яркото утринно слънце. Лекото сако скриваше пистолета на кръста му, което беше нарушение на някоя политика, закон или може би на двете, а може би дори и на етикета. Мартин обаче не би искал Рийс да идва на гроба му невъоръжен, това беше сигурно.
Белите надгробни камъни стърчаха в рязък контраст със зелената трева на хълмовете. Едно от нещата, които страната правеше добре, беше грижата за националните гробища. Рийс минаваше ред след ред, изпълнен с тържествено уважение — животи, прекъснати през години като 1914, 1877, 1966, 1944, 1917, 1898, 2006, 1900 и 2016, бяха намерили покой тук. Тези дати отговаряха на събития в страна, която рядко беше виждала почивка от войни — Индианските войни, Мексиканската война, Първата световна война, Виетнам, Втората световна война, Хаитянската кампания, Корея, Испанско-американската война, Ирак и Афганистан. Като че ли всяко поколение беше представено тук и всяко се беше отзовало на призива. Днешното поколение беше хранилище на натрупаното военно знание. Рийс нямаше намерение да позволи то да отиде на вятъра.