Рийс разбираше, че убиването е необходимо. То беше негов дълг. Негово призвание. И той нямаше да остане назад и да остави някой друг да продължи напред, когато страната му е във война, а той е в разцвета на силите си. Затова и го правеше. Едва ли желаеше нещо по-силно от това на бъдещите поколения никога да не им се налага да се сблъскват с войната. Но знаеше също, че историята ясно показва, че войната е нещо, за което винаги трябва да си готов.
Съблече подгизналото от кръв и пот камуфлажно облекло и го заряза на пода на гаража. Разглоби автомата, за да го почисти — частите му бяха почернели от използването на заглушителя. Изпълни обичайния ритуал след всяка операция и смени батериите на очилата за нощно виждане, лазера и фенерчето. Взе каската и оръжието със себе си в спалнята. „Бъди готов, Рийс.“ Подпря автомата на нощното шкафче и включи телефона, за да провери Signal и SpiderOak. Нямаше никакви съобщения, така че изключи устройството и взе душ, за да махне кръвта, прахта и мръсотията от последните няколко часа. След това се зави презглава, за да хване няколко часа от така нужната му почивка.
БАМ БАМ БАМ! Рийс скочи от леглото, грабна автомата и насочи заглушеното дуло към вратата на спалнята. Чу приглушен глас, който сякаш идваше откъм външната врата.
— Аз съм, брато! Отвори! — БАМ БАМ БАМ!
Рийс свали автомата и поклати глава. „Шибаният Бен.“ Без да пуска оръжието, излезе по тениска и боксерки от спалнята и отвори входната врата.
— Viva Mexico! Донесох ти тако. Не бях сигурен дали си имал време да хапнеш, докато си бил долу. — Бен беше жизнерадостен както винаги. Изгледа Рийс от глава до пети и се намръщи. — Брато, да не би да си прострял всичките си дрехи?
— Просто се опитвах да поспя — уморено отвърна Рийс.
— И още не си се обръснал? Да не би да си решил да се правиш на хипстър? Макар че отива на бельото ти. Да не си мислиш, че се връщаш в Афганистан или нещо такова?
— Или нещо такова — отвърна Рийс, който все още се будеше.
— Пич, направо си подлудил трибуквените агенции — продължи Бен, докато отхапваше голямо парче тако. — Малката ти екскурзия до Маргаритавил направо превъзбуди АБН и моите хора. Те нямат представа каква е историята. АБН смятат, че картелът Синалоа са предприели сериозен ход срещу Нова генерация, а в ЦРУ са убедени, че ударът е на Зета и че се опитват да се наместят в Баха. Определено не знаят, че е бил някакъв гринго от Сан Диего, дето се мотае цял ден по бельо.
— Мина добре, Бен. Разправих се с типовете, които… които убиха Лорън и Люси. — Рийс се запъна. — И намерих някои други неща, които ще ти завъртят главата. — Той отхапа от такото, задъвка и преглътна, преди да довърши мисълта си. — Цялата работа е свързана с някакво съмнително клинично изпитание. „Капстоун Капитал“ обещава на замесените милиарди и те са продали душите си.
— Сигурен ли си? — попита Бен.
— Абсолютно. Гадорията достига доста високо по хранителната верига. Дори Пилснър е замесен. Той е онзи, който е пробутал лекарството на хората ми и в крайна сметка той ни е продал в Афганистан. В момента провеждат нови изпитания с друга група тюлени. Само не мога да разбера как точно ни устроиха засадата в Афганистан.
— Аз мога — каза Бен с нехарактерно сериозен за него тон. — По обясними причини наблюдаваме много от големите ислямски групи в Щатите. Големи джамии, благотворителни организации, такива неща. Не би трябвало да работим на американска земя, но го правим по междуведомствена линия, така че всичко е „законно“. Разбира се, в тези общности влизат и излизат много невинни хора, но от време на време има и нещо, което не пасва. Преди няколко месеца забелязах, че един капитан от флота редовно посещава ислямска благотворителна организация в Сан Диего. Едно е някой войник да реши, че ще следва повелите на Аллах, но съвсем друго е офицер да започне да се среща със съмнителни мюсюлмански групи. Искаш ли да знаеш кой е офицерът?
— Знаеш, че искам.
— Ленард Хауард, юрисконсултът на адмирала.
— Да си го начукам!
— Не, той да си го начука, брато. Посещенията му при имама престанаха малко преди ти и хората ти да попаднете в онази засада. И оттогава не са се срещали.
Рийс вече разполагаше с още едно име, което да добави в списъка.
— Това прилича на учебна стрелба — заяви Рийс, докато прелистваше дебелата папка, дадена му от Бен.
— Защото е точно това, брато. Всичко необходимо е тук. Имамът, с когото се е срещал Хауард, е Хамади Исмаил Масуд. Живее в джамията. Тя е по-скоро като затворен комплекс, макар че е изненадващо достъпна. Човек би си помислил, че ще предприемат повече мерки за сигурност. Наричат го Ислямски център за мир и благоденствие в Южна Калифорния. Джамията би трябвало да е празна в сряда след иша. Знаеш ли какво е иша?