Рийс беше проверил старателно екипировката си за следващата фаза на отмъстителната си мисия. Сега му оставаше само да чака, но имаше и едно друго място, което трябваше да посети.
Влезе с колата си в тихия квартал, паркира при една малка църква и продължи пеша. Улиците пустееха в късния час; всеки, който се опиташе да го проследи с кола, лесно щеше да бъде забелязан. Въпреки това Рийс тръгна по обиколен маршрут през лабиринта улички, чиято тишина се нарушаваше само от случайния лай на някое куче. Пътят му го отведе до алея, където спря и се престори, че си връзва обувката. След като се увери, че никой не го следва, мина между две къщи и спря под голям евкалипт. Хвана се за най-долния клон, покатери се и възседна един друг. Свали раницата си, извади от нея каската със закрепения към нея уред за нощно виждане и си я сложи. Тъмното предградие внезапно стана яркозелено благодарение на усилената светлина на полумесеца и звездите. Той се придвижи напред по клона, докато краката му не се озоваха над ниска дървена ограда. Като се възползваше от нощното виждане и високата си позиция, Рийс внимателно огледа района за някакво движение. След като не видя нищо нередно, прехвърли крак през клона и скочи на меката трева в задния си двор. Извади глока от колана си, зае позиция на коляно и продължи да се оглежда и ослушва още две минути.
Къщата тънеше в мрак и отвън изглеждаше точно във вида, в който я беше оставил. Рийс прекоси двора и надникна над страничната порта към предната страна, където видя джипа на Лорън и полицейската лента, все още опъната около големия евкалипт, който заемаше централно място на поляната. Под него съседите бяха направили импровизиран олтар с картички, бележки, свещи и плюшени играчки, който заемаше значителна част от предния двор.
Рийс прибра глока и включи инфрачервеното осветление на каската, след което извади сгъваемия нож от джоба на панталона си. След като се увери, че няма следи от капани, пъхна острието между двете половини на прозореца на малката стая за гости, за да освободи резето. Повдигна предпазливо долната половина. Прозорецът се отвори с лекота; нищо не избухна. Рийс въздъхна с облекчение, свали раницата си и я прехвърли през прозореца. Двайсетте години тренировки и повече от десетилетие сражения в градски условия го бяха научили, че няма грациозен начин зрял човек да се катери през прозорец. Той се набра и се претърколи напред през отвора. Глокът веднага се насочи напред и Рийс бавно и внимателно провери дома си стая по стая.
Влезе в стаята на Люси, свали каската си и седна на мъничкото легло, заобиколен от спомените от краткото ѝ пребиваване на този свят. Когато очите му свикнаха с тъмното, огледа убежището на малкото си момиче. Стаята беше останала непокътната, сякаш някаква невидима сила я беше запазила от безразборно изстреляните куршуми, надупчили цялата останала къща. Докато седеше сред нещата на дъщеря си, почти изпита чувството, че нищо от онова не се е случвало.
На лавицата стоеше мъничкият отпечатък от стъпалото ѝ върху парче изпечена глина, взет като новородено; до него имаше снимка в рамка на младото семейство, направена в деня на кръщенето ѝ. Рийс се усмихваше в единствения си костюм: държеше Люси в кръщелните ѝ дрешки. Сияещата Лорън стоеше до него с черни очила, подчертаващи стройната ѝ фигура, прегърнала го през кръста. „Господи, толкова прекрасна беше.“
Снимката го върна към онези две седмици отпуск след миналата мисия в чужбина, когато бе успял да прекара почти всеки ден с двете си най-обичани същества. Да, това беше най-щастливото време в живота му. Рийс знаеше, че никога повече няма да изпита подобно щастие, гордост и удовлетворение.
Леглото на Люси беше покрито с камуфлажно одеяло на Седми отряд, върху което с розови конци беше бродирано името ѝ, датата на раждане и теглото ѝ — подарък от хората му. Рийс прокара длан по гладката тъкан и името, сякаш докосваше русите къдрици на главата ѝ. Остана да седи там часове в мълчалива медитация, попивайки гледките и миризмите от миналото. Не позволи на външни мисли да нарушават покоя му. Това беше време, запазено за семейството му.
На следващия ден отиде в няколко магазина в Сан Диего — ателие за смокинги, два магазина за електроника, магазин за платове и железария. Плати в брой за всичко, за да забави евентуалните си преследвачи. Купи бяла жилетка за смокинг, един метър бял изкуствен плат с яка нишка, кутия осемсантиметрови пирони за рамки, изолиран меден проводник, малка крушка, токоизправител, превключвател, батерия девет волта и три предплатени мобилни телефона.