49.
Сан Диего, Калифорния
Сряда дойде бързо, макар че на Рийс му се удаде възможност да си почине и да помисли за личния си джихад. Не се съмняваше в правдивостта на каузата си. Молеше се само да стигне до края на списъка си, преди властите или туморът да отнемат живота му. „Степенувай по важност и изпълнявай.“
Надяваше се, че изглежда подходящо. Но пък как трябваше да изглежда дипломант, който пише за сравнително религиознание? Рийс беше прекарал една година във Военноморската школа за следдипломна квалификация, където беше учил отбранителен анализ с наблягане върху борбата срещу тероризма и асиметричната война. Помнеше, че преподавателите често носеха сака от туид, затова също си купи такова, като добави към него и очила с рогови рамки и без диоптри. Кожена чанта с дълъг ремък довърши образа.
Опита се да изглежда колкото се може по-безобидно, когато слезе от колата и тръгна към джамията, като мина покрай автосервиз и изоставен склад. Кварталът не беше от най-добрите, но не бе и от най-лошите — просто занемарен район, от който човек би се махнал при първа възможност. Рийс се чувстваше като гол без пистолета си — беше го оставил в колата, тъй като не знаеше дали няма да го обискират преди срещата с Масуд, или няма да го накарат да мине през детектор на метал. Ако мисията му беше официално одобрена, щеше да отнесе тези въпроси към разузнавателния отдел или щеше да поиска допълнителна информация, но сега не разполагаше с поддръжка и трябваше да импровизира.
Чантата съдържаше инструмента на предстоящата смърт на Масуд. Рийс се надяваше, че ще може да го достави, когато имамът е сам. За да не се набива на очи, джамията поддържаше имидж, като изпълняваше религиозни служби в съответствие с умерената ислямска доктрина — утвърждаваше бракосъчетания, предлагаше семейни консултации и помагаше на онеправданите от Сан Диего. Фактът, че техният външно умерен масджид всъщност е поддръжник на ИДИЛ, би изненадал много от правоверните. Рийс се запита какво ли биха направили онези мюсюлмани, които с готовност даваха пари на Масуд в съответствие с третия стълб на исляма, ако знаеха, че средствата им всъщност отиват за подпомагане на радикален военен клон на тяхната религия.
Докато вървеше към джамията по булеварда с доста неработещи улични лампи, Рийс неусетно се пренесе на други улици в друга война — улиците на квартал Ал Джихад в Багдад, в района Ал Рашид през 2006 г. След бомбения атентат срещу джамията Ал Аскари през февруари страната беше изпаднала в анархия. Сблъсъците между сунити и шиити бяха ескалирали до гражданска война и по улиците лежаха хиляди трупове, правейки и без това смутното положение още по-хаотично.
В разгара на безредиците Рийс беше включен в секретна програма на ЦРУ — малка група американски съветници начело на най-елитните иракски части за специални операции. Макар че технически Ирак беше суверенна страна и частта бе иракска и нямаше никаква официална връзка със Съединените щати, те все пак трябваше да получават разрешение от висшето американско командване и от ЦРУ, за да влизат в джамии заради политическото напрежение покрай „съвещателната“ роля на американски военни.
Насред цялата касапница екипът на Рийс беше проследил важна цел до една джамия в ранните утринни часове и я следеше както с хора на място, така и технически от въздуха. Джамиите редовно се използваха от противника като убежища, където той можеше да се крие и да крои планове безнаказано. Макар че в Закона за въоръжени конфликти ясно се казваше, че всеки религиозен обект губи неприкосновеността си, ако се използва с военни цели, американските военни и политически лидери толкова се страхуваха от последиците от удар срещу джамии, че на практика позволяваха на врага да планира атаки срещу американските сили от тях. Бунтовниците бяха наясно с положението и се възползваха максимално от него.
Рийс беше използвал сивата зона, в която действаше екипът му, за да заобиколи техническите ограничения и да изкара противника от равновесие с много успешна кампания, съсредоточена върху премахването на бунтовници точно тогава, когато се чувстваха в безопасност. ЦРУ и техните юрисконсулти напълно подкрепяха действията му, но когато старшият армейски генерал в Ирак разбра за програмата, нареди на началник-щаба си да изчете здраво конско на Рийс. Той настоя Рийс да му се обажда за одобрение, ако трябва да ударят някой, който използва джамия като убежище, в резултат на което веднъж на екипа му се наложи да чака повече от час, докато генералът не реши дали да позволи на предимно иракския отряд да влезе в изцяло иракска джамия. Това забавяне осигури на врага достатъчно време да обкръжи изненадващо Рийс и хората му.