За лош късмет на противника Рийс беше разположил тихомълком снайперисти на ключови места и разполагаше със солидна подкрепа по въздух, както и с няколко бронетранспортьора, разположени на няколко преки от позицията му. Онова, което можеше да се осъществи като хирургическа операция по залавяне/елиминиране, се превърна в сражение, продължило четирийсет минути. Като по чудо частта на Рийс излезе от него почти непокътната. Може би именно тогава Рийс започна да изпитва недоверие към висшите офицери.
Днешният кръстоносен поход беше личен и нямаше нищо общо с внимателния подход към исляма и Закона за въоръжени конфликти. Днес беше различно. Рийс не страдаше от ограничения. Не му пречеха правила, правилници, закони или обществени норми. Той беше излязъл на пътеката на войната и жаждата му за мъст беше неутолима. Хамади Исмаил Масуд беше спомогнал за смъртта на хора от американските специални части и тази вечер щеше да си плати за това.
50.
Рийс мина покрай обрасъл с бурени парцел и приближи малката сграда с купол по тротоара, като се присъедини към други двама, отиващи на вечерна молитва. Опита се да отпусне рамене, за да не изглежда заплашително, докато минаваше през портала от ковано желязо и се изкачваше по стъпалата към входа.
Млад мъж, вероятно от Близкия изток, седеше в малък офис отдясно на входа, на който имаше табелка на английски: „Добре дошли. Рецепция“.
— Ъ-ъ, извинете? — каза Рийс.
— Да — сърдечно отвърна мъжът, стана от бюрото си и тръгна към него. — Ас-салам алейкум — каза той, използвайки традиционния поздрав „мир на теб“, който Рийс беше чувал неведнъж по целия свят.
— Ва алейкум салам — отвърна Рийс, здрависа се с него и докосна сърцето си с дясната си ръка. — Аз съм Дрейпър Кауфман от УСД. Имам среща с имам Масуд след вечерната молитва. Бях поканен и да гледам, но не зная какво точно да правя — с топла усмивка добави той.
— А, да, вие сте дипломантът от университета. За нас е удоволствие да ни гостувате. Молитвената зала за мъже се намира долу. Имаме и една за жени горе. Моля, събуйте си обувките. Можете да наблюдавате от дъното на помещението, след което имам Масуд ще разговаря с вас за добродетелите на исляма и благородната работа на центъра и ще отговори на всички ваши въпроси.
— Извинявайте, че се натрапвам. Благодаря, че ме приемате. Този курс по сравнително религиознание е задължителна част от програмата ми по международен бизнес, но наистина ми харесва.
— Непрекъснато приемаме гости, така че не се натрапвате. Всъщност принципът на отворени врати е един от основните за центъра.
Рийс се спусна по тясното стълбище. Даренията определено не отиваха за подобряване на това място. Рийс предположи, че скромната обстановка е едно от нещата, които привличат много от вярващите към този конкретен ислямски център.
В залата имаше десетина души, които се подготвяха за вечерната молитва. Изпълняваха ритуалното измиване при голям кръгъл умивалник в съответствие с традиционната ислямска практика. Рийс пропусна измиването и се настани в частта за зрители зад богомолците. Всички присъстващи бяха мъже с консервативно облекло. Малко повече от половината бяха с близкоизточен произход, а останалите — чернокожи американци и бели.
Помещението беше съвсем голо и почти необзаведено, което позволяваше на събралите се да изчистят умовете си, докато постилат молитвените си килимчета така, че да гледат към Мека. Рийс разпозна незабавно Масуд от снимките и видеоклиповете, които беше гледал по време на подготовката за мисията. Като имам Масуд зае мястото си отпред и започна салата на арабски. Арабският на Рийс беше ужасен, но той знаеше достатъчно, за да разпознава някои думи и фрази. Масуд започна с традиционното „аллах акбар“ след което продължи службата през различните фази на молитвата — ставане, поклон, просване и сядане. Рийс знаеше, че тази церемония е формалният начин да се подчиниш и да насочиш мислите си към Аллах. В службата имаше определена красота, съсредоточаване и всеотдайност, които будеха неволно възхищение.
Ислямът несъмнено минаваше през криза и тя се проявяваше на световната сцена като насилие. Рийс имаше опит с мюсюлмани от всякакъв вид — от такива, които се водеха мюсюлмани само по име, през другите, които се стремяха да се придържат, доколкото могат, към повелите на религията (подобно на мнозина християни, които посещаваха църквата по Коледа и Великден), до онези, които бяха индоктринирани от архаичната идеология на омразата, която преследваше политически цели и нямаше да спре пред нищо, докато не види всички неверници изклани. Последните бяха онези, които можеха да бъдат спрени единствено от куршум в главата — нещо, в което Рийс беше изключително добър.