Този тип определено си го биваше. Около него витаеше атмосфера на учен, примесена с обаянието на достопочтен държавник.
— Защо според вас нетолерантното крило на вярата в момента процъфтява в ислямския свят? — попита Рийс, полагайки всички усилия да прилича на дипломант.
— С дълбоко съжаление трябва да се съглася с вас, господин Кауфман. Корумпираните политици и тежките икономически условия измъчват голяма част от ислямския свят. Радикалният ислям не представлява огромното мнозинство мюсюлмани. Почти всички, изгубили живота си при терористични атаки на ислямисти, са всъщност мюсюлмани — каза имамът, клатейки глава. — Отговорите обаче също се крият в религията. Някога ислямът е бил сила на доброто в света и отново може да бъде такава. Ключът е в образованието, господин Кауфман. Ключът е в образованието.
— Имате ли нещо против да използвам компютъра си и да си водя бележки? — попита Рийс.
— Разбира се, че не. Моля.
— Как ислямската общност като цяло възприема тези послания за мир, единство и отговорност? Безпокоите ли се за личната си безопасност? — продължи Рийс, докато вадеше стар лаптоп от чантата си.
Вместо да рециклират или продават старите компютри, Рийс и Лорън просто ги прибираха в един килер, с оглед сигурност на данните. Тази конкретна машина беше върхът на техниката през 1998 г. Рийс я беше взел при посещението в дома си от предишната нощ. Лаптопът беше доста по-голям от вездесъщите MacBook Air и с клавиатурата си, обемистите компоненти и махнатия тъчпад допълваше идеално студентския имидж на Рийс.
— Посланията за включване и толерантност невинаги се приемат добре от онези с различни цели, също като критиките към исляма, както несъмнено знаете. С болка трябва да кажа, че някои имами дори издадоха фетви срещу мен, но за щастие, те не са легитимни и не разбират историята и целта на истинската фетва. Затова се чувствам в толкова безопасност, колкото е възможна в размирни времена като нашите.
Рийс се вгледа в лицето на мъжа. Всичко, което казваше той, пасваше на проучванията на Рийс и личния му опит в ислямския свят. Как можеше да говори с такъв авторитет и логика за състоянието на исляма и после да използва същия терор, който заклеймяваше така убедено? „Как е възможно да е толкова добър лъжец? Такъв като него би трябвало да гони кариера в политиката.“
— Хамади — каза Рийс, нарочно използвайки малкото име на имама, докато свиваше пръсти около кленовата дръжка на томахавката, скрита зад отворения екран на лаптопа, — познаваш ли капитан Ленард Хауард?
Масуд замълча за момент и успешно скри изненадата си.
— Не, името не ми е познато.
— О, може би си забравил. Той е флотският юрист, който се свърза с теб да уредиш засадата на моите тюлени в Афганистан от приятелите ти сред пакистанските талибани. Колко струваше убиването на хората ми?
Този път Масуд не си направи труда да се преструва. Вместо това замълча, пое дълбоко дъх и присви очи.
— А, Джеймс Рийс. Не те разпознах. Изглеждаш различно от снимката във вестника от погребението на жена ти и дъщеря ти. Брадата ти отива, очилата са също добър щрих. Жалко, че семейството ти бяха кафир и сега горят в пламъците на ада. — Изплю кафир, сякаш беше най-отровната дума на света.
Рийс бавно затвори екрана на лаптопа и сложи томахавката отгоре му.
Масуд погледна въпросително, почти невярващо древното оръжие, след което срещна ледения поглед на Рийс.
— Трябва да се радваш, Масуд. Смърт като тази те прави мъченик. Е, може и да не е вярно, а и на мен изобщо не ми пука. За мен е важно да умреш, както умират истинските правоверни, които изпращаш да се жертват за каузата. Днес е твоят ред.
Докато Рийс се изправяше да въздаде правосъдието си, Масуд се хвърли с изненадваща бързина към чекмеджето на бюрото си и измъкна малък деветмилиметров CZ 75. Ако го беше държал с патрон в цевта, може би щеше да има шанс, но времето, което му беше необходимо да издърпа плъзгача и да зареди, беше повече от достатъчно замахът на Рийс да посрещне ръката на жертвата му, докато вдигаше оръжието. Тъй като основната тежест на томахавката беше отпред, тя удари дясната китка на Масуд с пълна сила, като раздроби кости, разкъса мускули, сухожилия и артерии и запрати малкия пистолет на пода.