Масуд изкрещя от болка и хвана дясната си ръка, която се държеше само на няколко влакна мускули и кожа и беше омазана в хлъзгава червена течност.
Рийс се движеше с точността на човек, който не е чужд на насилието и не се разсейва от металната миризма на прясна кръв и първобитните писъци на мъжа, когото беше дошъл да убие.
И точно тогава пристъпът на главоболие го повали на земята.
Ослепителната болка беше като хиляди парчета счупено стъкло в мозъка му. Този път продължи повече от предишните пъти, но не достатъчно дълго, за да може Масуд да се добере до пистолета си.
На имама му трябваха няколко секунди да осъзнае, че това е възможността му да избяга или да грабне оръжието. Той избра второто и беше направил втората си крачка, когато томахавката на Рийс се заби в задната част на бедрото му и го събори на пода.
Дошъл на себе си, Рийс сграбчи края на свободната дреха на Масуд, за да се надигне, и замахна с томахавката надолу в дъга, която свърши в горната част на гърба на жертвата му, на сантиметър от гръбначния стълб. Като използва томахавката като опора, Рийс се надигна на колене над пречупеното тяло.
Трябваше да отдаде дължимото на противника си. Дори с една отрязана ръка, надупчено до костта бедро, от което се лееше кръв, и със забита в гърба томахавка, имамът направи последен опит да достигне оръжието. Рийс завъртя томахавката, измъкна я от гърба на Масуд и я стовари като гневен чук, отсичайки четирите пръста, протегнати към пистолета. От Масуд се изтръгна смразяващ кръвта писък, който беше прекъснат от последното замахване на томахавката. Върхът, оформен като зъл шип от майстора, създал я с точно тази цел, се заби в слепоочието на Масуд и стигна до мозъка, като причини огромен кръвоизлив и го превърна в мъченик за вярата.
Рийс освободи томахавката от смазания череп на Масуд и погледна към вратата. Не се чуваха стъпки. Не виеха аларми. Нищо не показваше, че се е случило нещо.
Въпреки това трябваше да действа бързо.
Отрязването на глава е по-трудно, отколкото може да си помисли човек, дори с остра като бръснач томахавка. Рийс трябваше да притисне с лявата си ръка главата на Масуд към пода, докато сечеше врата, хрущялите и гръбнака, за да я отдели от тялото. Не се наслаждаваше на обезглавяването, но и не се поколеба да изпълни задачата. Шейсет и осем американски войници бяха мъртви заради заговора, осъществен с помощта на това парче месо. Време беше и останалите да научат какво ги очаква.
Рийс прибра отрязаната глава в чантата си и тръгна по тъмния коридор към изхода, отпуснал томахавката, но готов да я използва. Спря при предната врата и надникна през стъклото. Нищо не помръдваше. Само мрачни улици в част от града, за която на никого не му пукаше. След като изключи външната лампа, Рийс се спусна по стъпалата до тротоара и спря при портата от ковано желязо, за да набучи главата на имам Хамади Исмаил Масуд на един от острите ѝ шипове, и метна отгоре ѝ черния флаг на ИДИЛ, даден му от Бен за всеки случай.
Работата за вечерта тепърва започваше.
51.
Рийс трябваше да се прегрупира. Още не беше приключил и трябваше да се подготви, преди да започне следващата си мисия.
„Проклетите главоболия могат да ме убият преди да съм приключил списъка“ — помисли си той, докато се връщаше към тайната квартира.
Извади бележките и кадастрона с плана на апартамента на Холдър и ги прегледа внимателно. Много неща се бяха случили от последното му посещение там и не искаше да разчита единствено на паметта си. Прегледа и видеозаписа, който беше направил в апартамента образец, за да е сигурен, че познава отлично разположението. Беше продължил при всяка възможност да се упражнява в отключването на ключалка като тази на Холдър и вече можеше да се справя с нея не само бързо, но и безшумно. Ключът в случая беше в потайността. Ако се издънеше, замисълът щеше да излезе наяве.
Върна се при екипировката си в гаража на Бен, взе служебния си „Хеклер и Кох“ Мк 24 Mod 0 и му монтира дългия черен заглушител. Пистолетът 45-и калибър беше по-малък заместител на стария грамаден Мк 23, който беше идеален пример на безумията на бюрократите. Да създадеш нещо толкова тежко и тромаво, че да го зарежеш да събира прах в оръжейната, когато тръгваш на война, беше типично за процеса на оборудване на военните. След това извади връв 550-и размер от чантата и я сряза със сгъваемия нож, който носеше в джоба на панталона си. Наплюнчи единия край и го прекара през халката на дръжката на пистолета. Преметна другия край на връвта около врата си така, че заглушеният пистолет да виси на нивото на колана му. След това отвърза другия край на връвта, уви я няколко пъти около дръжката и я залепи с малко парче тиксо. Подреди останалите неща, които щяха да му потрябват, и отново се увери, че всичко е наред, преди да натовари колата с достатъчно екипировка, за да му свърши работа за една мисия зад граница. Облече тъмносиво долнище на анцуг, черно вълнено яке и леки маратонки, взе раницата си и излезе през задната врата.