— Лельо Таня, само не ми казвайте как ще свърши, защото няма да ми е интересно.
Ирочка се затресе от нов пристъп на смях, Татяна този път само се позасмя и ме погледна виновно. Аз внезапно изстинах. Какво имаше предвид детето ми, като каза, че в романа всичко е като в живота? Героинята отишла на почивка, в санаториума станало убийство, тя предложила услугите си на милицията, отказали й. И аз бях дошъл на почивка, и в мои познати среди беше извършено убийство, и аз отидох в милицията — вярно, не за да си предложа услугите, но все пак… И мен ме изгониха, макар и не от всички кабинети… Господи, как е могла Лиля да долови това сходство? Или е имала предвид нещо друго? Ще трябва да прочета тези „Откраднати сънища“.
— Лиля, а ти знаеше ли, че леля Таня пише книги? — попитах я с подозрение.
— Разбира се — кимна тя, като пъхна в устата си поредното късче кренвирш. — Още от първия ден. Леля Таня пише сега нова повест, там има едно момче на моята възраст, та тя постоянно ме разпитва какво учим в училище, какви игри играем.
— Но защо нищо не си ми казала? — укорих я аз.
— Ами не си ме питал.
Така. На ти сега, Стасов, така ти се пада, щом си такъв нехаен родител! Запомни най-сетне, че детето не казва нищо по собствена инициатива, че за всичко трябва да го разпитваш най-подробно.
— Имате чудесна дъщеря — изрече Татяна първите си думи и аз се учудих колко приятен се оказа гласът й: нисък, звучен, без ни най-малка дрезгавина, каквато човек очаква от пушач. — Тя много ми помага. Разбирате ли, аз си нямам деца, затова животът на малките ученици не ми е твърде ясен. А Лиля ми разказва много интересни неща.
— Добре би било и на мен да ми разказва повечко интересни неща — ядно промърморих аз, като дълбоко в душата си осъзнавах, че съм груб и нетактичен, но нямах никакво желание да се преструвам.
— Приятна вечеря! — чух нечий глас откъм портичката.
Извърнах се и видях Сергей Лисицин, който влизаше в двора. Ирочка огледа госта от главата до петите и се усмихна чаровно. Явно спортната фигура и късо подстриганата глава не бяха убягнали от зоркото й око, макар вече да се мръкваше, а лампата под навеса да не бе запалена още.
— Сядайте — покани тя Сергей. — Ще вечеряте ли с нас?
Интересно, с чия вечеря възнамеряваше да почерпи моя гост? Със своя кулинарен шедьовър или с моите жалки картофи с кренвирши?
Но Сергей тактично отказа, с удоволствие щял да пийне само чай. Да си призная, пообърках се. Да не смята да стои тук в компанията на жените? Или ще обсъжда убийството на Оля Доренко в тяхно присъствие? Странен тип.
Наложи се да поема инициативата.
— Нахрани ли се? — попитах строго Лиля.
— Да, благодаря, татко — учтиво отговори тя.
— Тогава марш горе да си четеш твоите „Откраднати сънища“!
— Ами леля Таня? Бях обещала да й разкажа за играта на подземие.
— Хайде, Лилечка — притече ми се на помощ Татяна. — На тях не са им интересни нашите разговори, а на нас не ни е нужна публика, нали?
Тя тежко се надигна от пейката и подаде на Лиля пълничката си ръка, детето веднага се вкопчи в нея, а аз почувствах как болезнено ме прободе бащинската ревност. Половината работа беше свършена, оставаше да се отървем от Ирочка, която явно не смяташе да става от масата. Че и къде да ходи, когато тук са налице двама напълно подходящи за флирт мъже, единият по-млад, другият — по-стар, единият рус, другият — брюнет, с една дума имаше избор за всеки вкус, като на панаира в Конково.
— Вие откъде сте? — обърна се младата жена към Сергей, като явно го взе за курортист.
— Тукашен съм. А вие откъде сте?
— От Питер. Силен ли да бъде чаят?
— Не много.
— Захар?
— Благодаря, аз ще си сложа.
Лисицин бавно разбъркваше чая си, а аз трескаво се мъчех да измисля как по-учтиво да се отърва от чернокосата кокетка.
— Ира! — внезапно долетя глас от дъното на градината. — Ела за малко.
Ирочка очарователно се усмихна на Сергей и скочи.
— Сега се връщам — обеща тя и тръгна към градината, при което бедрата й, стегнати в къси дънкови шорти, се полюшваха твърде многообещаващо.
— Да говорим ли си дошъл или да пиеш чай? — попитах раздразнено.
— Да поговорим — отговори той и отпи голяма глътка от чашата си. — Те не знаят ли какъв си?
— Абе аз изобщо за пръв път сядам на една маса с тях. Бързо да се махаме оттук, докато Ира не се е върнала.
— Бива си я обаче — замислено каза Сергей и стана от масата.
Излязохме бързо от двора и се заразхождахме напред-назад по дългата тъмна улица.
Сергей ми каза, че между участниците във фестивала има поне четирима бивши любовници на Олга и един, тъй да се каже — настоящ. Така че версията за убийство с любовно-ревностни мотиви била на първо място. А на второ се оказала версията за убийство от користни подбуди.