— Разбирате ли, Владислав Николаевич, около наградите се въртят големи интриги. Първото място само навремето е било просто първо място и не е давало нищо друго освен почести и слава. Сега обаче наградите се връчват на призьорите в дебели пликове, натъпкани с твърда валута. Този фестивал има много богати спонсори, тъй че наградите са големи. Най-добрата женска роля се оценява например на петдесет хиляди долара. В тази номинация са били представени шест актриси, Доренко е била най-реалната претендентка, а при нейното елиминиране наградата ще бъде връчена на друга актриса. Разбирате ли? Номерът е там, че ако в конкурса участва филм като цяло, при отсъствие на режисьора наградата може да получи сценаристът, продуцентът, операторът, всеки от актьорите — няма значение кой, разбирате ли? Стига да е представител на творческия екип на дадения филм. В този фестивал обаче не участват филми като цяло, а конкретни хора, които получават награди за най-добра режисура, най-добра главна и второстепенна роля, за операторска работа, за музика. Ако липсва човекът, който според журито трябва да получи наградата, какво става? Получава я следващият в списъка.
— И коя в списъка на актрисите е след Доренко?
— Людмила Довжук. Същата, с която Доренко е живяла в една стая.
— И която я е намерила убита?
— Именно, Владислав Николаевич. Никой не би обърнал внимание, че Довжук се движи из шестнайсетия етаж, защото тя е настанена там. И никой не би се учудил, ако тя влезе в собствената си стая. А вие познавате ли я лично?
— Само се поздравяваме. Не знам почти нищо за нея.
— Жалко — огорчи се Сергей. — Разбирате ли, днес ми казаха, че около тази Довжук постоянно се въртят някакви тъмни личности. Помислих си, че ще ми подскажете нещо в това отношение.
За съжаление нищо не можех да му подскажа, но разни слухове за безразборните връзки на Люся бяха стигали и до мен, разбира се, чрез Рита, която си умираше да злослови. Но и по служебна линия бях срещал някаква информация. Например преди година задържахме един рекетьор, когато излизаше с Люся от някакъв ресторант. А преди няколко месеца собственикът на затворен от нас бардак заяви обидено, че неговата трева била абсолютно чиста и напълно прилични хора пазарували от него. В списъка на тези „прилични“ хора споменаваше и Люся Довжук. Ако излезеше, че е наркоманка, тези пари — толкова много, цели петдесет хиляди долара — щяха да са добре дошли за нея. Наркоманите убиват и за по-малко.
— А къде е ножът, с който е била убита Олга? — попитах Сергей.
— Изпратихме го за експертиза. Но дръжката е добре избърсана, няма никакви пръстови отпечатъци.
— Още един въпрос. Какъв е достъпът до хотела?
— Няма никакви ограничения. Един портиер, онези момчета от службата за безопасност, обаче каква полза? Практически всеки от участниците във фестивала има по някой познат или роднина, почиващ в града. Разбира се, водят ги на прожекции и коктейли. Водят си и проститутки естествено. Хотелът има един централен вход — откъм площада, и няколко странични — откъм парка. Хората от ресторанта постоянно сноват навътре и навън. Може ли охранителят да запомни кой е влизал и кой е излизал? Гледаш: минава двойка, прегръщат се, в ръцете им чаши, сякаш току-що са излезли от ресторанта да се понатиснат, после ги гледаш — връщат се.
— Следователно убиецът може и да не е бил от клиентите на хотела — уточних аз оклюмано. — Лоша работа, Серьога. Няма да го намерим. Тук ни трябват други сили, моите и твоите не стигат.
Сергей се спря и упорито наклони глава:
— Не съм свикнал да се предавам преждевременно.
— Спортист ли си? — позасмях се аз.
— Защо? Животът в спорта много укрепва вярата в чудото. Ако си слаб писател, повестта ти никога няма да заеме първо място в конкурс за литературни произведения, в случай че в конкурса участват добри писатели, а журито е честно и неподкупно. Ако обаче си слаб спортист, може да стане чудо — и ти ще излезеш пръв в състезанието, защото един твой съперник ще си счупи крак, друг ще бъде дисквалифициран за допинг, трети ще го присвие корема в най-отговорния момент. Може да не поставиш рекорд, но ще излезеш пръв. Спомнете си как Карпов стана световен шампион.
— И такава победа ще те задоволи? — Не можех да скрия разочарованието си.
— Не, разбира се. — Той се усмихна. — Но тук има един друг момент. Нали сте чували за неопознатите и неизползвани резерви на човешкия организъм? Че в момент на смъртна опасност човек може да развие такава физическа мощ, която е невъзможно да си представим? Вдига огромна тежест, бяга с невероятна скорост, прескача много широк ров… И всеки път, когато излезе на стадиона, човек се надява, че ще стане чудо и ще се включи този непознат механизъм, ще освободи дремещите у него резерви. А вие не вярвате ли в, чудеса?