— Добре, можеш да четеш. Но в леглото.
— Но, татко…
— Котенце, ти си голямо момиче, затова ще ти го кажа в прав текст: трябва да си поговоря с леля Таня. Насаме.
— Татенце… — Лиля беше готова да ревне.
Но аз бях непреклонен, като дълбоко в душата си разбирах, че трябва да проявявам строгостта си на друго място, в друго време и по съвсем други поводи. Нали ви казвам — сякаш бях друг човек!
— На-са-ме! — отсякох аз, наведох се и вдигнах детето на ръце. Тя зарови лице във врата ми и аз почувствах влага по кожата си. — Танечка, ще ме почакате ли пет минути? — попитах, като я погледнах иззад къдриците на Лиля.
Отнесох Лиля в стаята, сложих я на коленете си и силно я прегърнах.
— Не ми се сърди, котенце — прошепнах. — С леля Таня трябва да си поговорим много сериозно, на служебни теми, разбираш ли? По повод на нейната повест. Искам да й разкажа нещо от своята практика, може да й влезе в работа. И освен това чичо Серьожа, който ме посети тази вечер, ме помоли да й предам нещо тайно. А тайната си е тайна, за нея няма изключения, дори да си моя дъщеря, нали така?
Тя кимна и изхлипа.
— Тогава толкоз по въпроса! В тоалетната, зъбките — и в леглото. Можеш да четеш, докато се върна.
След десет минути крачех по дългата тъмна улица към многолюдния осветен център. Тук вече нищо не напомняше курортния град, с който бях свикнал още от петгодишен, когато родителите ми ме водеха. Идвал бях много пъти, добре се ориентирах из централните и по-малките улици, но въпреки това имах чувството, че никога не съм бил в този град. Последните пет години го бяха променили до неузнаваемост.
До мен вървеше Татяна, която внимателно слушаше разказа ми за убийството на Олга Доренко. Едно странно чувство не ме напускаше. Много пъти през двайсетгодишния си служебен живот си бях имал работа с жени следователки, с някои от тях бях спал, с другите само работех. Ала станеха ли мои любовници, в тяхно присъствие никога не говорех за работа. Ако пък обсъждахме нещо служебно, те моментално се превръщаха за мен в безполови същества. А сега говорех на чисто професионални теми с жена следовател, оценявах ума и юридическата й грамотност, но същевременно необикновено остро чувствах, че тя е Жена. Именно така — с главна буква.
ГЛАВА 3.
Поканих Татяна на ресторант, но тя със смях ми напомни за обилната ни вечеря, затова решихме скромно да поседим в някой бар. Доста бързо намерихме подходящо заведение — вярно, музиката бе оглушителна, но се наложи да се примирим с това: в този курортен град изобщо нямаше барове без музика.
Щом влязохме, аз веднага започнах да се оглеждам и да търся с очи познати кинаджии — да не би случайно да избера място до някого от тях. Точно до входа видях двама оператори, които работеха в обединение „Звезда“ при Игор Литвак, а в дъното до прозорчето забелязах журналиста, с когото бившата ми съпруга завъртя скоротечна любов веднага след нашия развод. Журналистът беше седнал заедно с безполово същество с буйни къдрици и грижливо избръснато лице, чийто облик навеждаше на съвсем определени мисли, леко обагрени в розово. Помислих си, че именно това е прочутият Руслан — един актьор, след чието име в титрите не пишеха и фамилно име, нещо като певиците Виктория или Елеонора. Ритка ми бе казвала, че Руслан бил убеден хомосексуалист, който не крие сексуалните си предпочитания и ни най-малко не се притеснява от тях.
Татяна проследи погледа ми и също видя къдрокосото чудо с капризно извити устнички.
— Познавате ли го? — попита тихичко, докато се промъкваше след мен към бара, където тъкмо се освобождаваха две места до включения телевизор.
— Не съм сигурен. Струва ми се, че е Руслан.
— Руслан ли? Дето игра в „Опасни страсти“?
— Същият. Но повтарям: не съм сигурен. Може просто да прилича на него.
Седнахме на местата, които бяхме извадили късмет да се освободят, и тутакси при нас дотърча дребничкият барман с черни мустачки и малиново сако, снежнобяла риза и папийонка. Поръчах коняк за Татяна и джин с тоник — за себе си.
— Жалко, че вече написах почти до половината моята нетленна творба — въздъхна тя, след като отпи първата малка глътка. — Сега няма връщане назад, трябва да я допиша според първоначалния план. Вашата история за убийството на Доренко ми изглежда много по-привлекателна. Представяте ли си как би могла да се разгърне! Интриги между участниците в конкурса, малки битки, ревност, отмъщение, корист — пълен спектър: от най-дребната злобна закачка и непрестанния пиянски разврат до корупцията и поръчковото убийство. Страхотно!