— Излиза, че Ирочка работи при вас като домашна помощница, а в замяна на това вие й купувате апартамент?
— Горе-долу е така. Тя ми създава условия, за да мога спокойно да печеля пари. Без нея щях да пиша само по една книга на година — когато съм в отпуск.
— Много добре сте се уредили. Ами ако тя реши да се омъжи?
— Ами да се омъжи! Апартаментът е огромен, ще има място за всички — и за мен с мъжа ми, и за нея с нейния. Но домакинството ще върти пак тя.
— Наистина сте практична — казах одобрително, макар че дълбоко в душата си не можех да надвия изненадата. Обикновено в такива двойки, каквато представляваха Татяна и нейната хубавичка приятелка, по-красивата играеше главната роля, а другата, по-малко привлекателната, но пък по-умна, беше на втори план. Тук всичко излезе наопаки.
От телевизора се чуха познатите звуци, възвестяващи началото на информационната програма. Поръчах си още едно питие и се извърнах по-удобно, за да чуя новините. Преговори в Чечения… Заседание на правителството… Думата приела на първо четене закона за…
Откритият преди два дни кинофестивал „Златният орел“ бе помрачен от една трагедия — чух гласа на говорителя. — Снощи в хотелската си стая е била убита популярната актриса Олга Доренко, известна с филмите „Любовницата на героя“, „Миналото е в мрак“, „Армейска съпруга“. Води се следствие.
През това време на екрана се появи снимката на Олга в траурна рамка.
— Ето каква била значи — тихо произнесе Татяна. — А аз не съм гледала нито един филм с нейно участие. През последните три години нито веднъж не съм ходила на кино.
— Ами телевизия? — учудих се аз. — Всичките тези филми са давани по телевизията, освен „Армейска съпруга“.
— Ирочка следи тези неща, аз нямам време. Тя започва да гледа и сама решава струва ли си да ме вика или не. Налага се да избирам между филмите и работата.
— Без вашата Ирочка май сте загубена.
— Загубена съм — съгласи се Татяна.
Телевизорът отново занарежда съобщения за конфликта в Босна, за повишаването на цените на енергоносителите… Внезапно говорителят вдигна до ухото си слушалката на телефона, поставен пред него.
Току-що получихме ново съобщение от кинофестивала — произнесе той с някак странен глас. — Станала е още една трагедия. Нашият кореспондент на фестивала ни съобщава, че около 22 часа тази вечер от ръката на неизвестен престъпник е загинала актрисата Людмила Довжук. В близките часове организаторите на фестивала ще вземат решение дали да продължат работата си, или във връзка с извънредните обстоятелства да закрият фестивала и да го отложат за неопределено време.
Неволно се вкопчих в ръката на Татяна. Люска! С крайчеца на окото си видях как двамата оператори, журналистът и типът, който приличаше на Руслан, скочиха от местата си и се втурнаха към изхода.
— Ще дойдете ли с мен? — попитах Татяна, като дори не сметнах за нужно да й обяснявам къде именно. Би трябвало сама да разбере.
— Разбира се. — Тя вдигна чашката си и на един дъх допи коняка. — Да вървим! — каза и ловко слезе от високото столче. — Имате ли стратегия?
— Каква стратегия?
— На поведението си там, където отиваме. Решили ли сте вече как ще се държите?
— Ще се ориентирам на място — избъбрих през рамо, докато си проправях път към изхода.
Излязохме на улицата, където след задушния бар ми се стори студено, чак потреперих. Хванах Татяна под ръка и бързо я поведох към хотела.
— Не бива така, Владислав — говореше тя, задъхвайки се от бързото ходене. — Не обичам импровизациите. Всичко, което е възможно, трябва да се планира предварително. Какво ще правим там? Ще бъдем зяпачи? Или професионалисти? Вие какво ще правите? А аз?
— Танечка, нищо не знам. Ще отидем и тогава ще видим. Ако веднага намеря Лисицин, картината ще бъде една, ако ли не — друга.
— Ами ако срещнете съпругата си? Как ще ме представите пред нея? Като съседката по квартира? Като следователка от Питер? Като случайна позната?
— Вие сте моята приятелка. Любовницата. Това обижда ли ви?