— На детето ще му бъде приятно да си почине на юг с двамата си родители — повтаряше тя и аз, честно да си кажа, нямах какво да възразя.
Наех стая от двама много приятни съпрузи пенсионери и с Лиля по цял ден лежахме на плажа. Странно, детето усещаше приближаването на Рита още преди да я видим, а аз никога не съм се оплаквал от лошо зрение.
— Сега ще дойде мама — замислено проточваше то, без да обръща внимание на моите скептични усмивчици.
И наистина — след пет минути на плажа се появяваше Рита със своята неизменна пола на дрипели. Нали ги знаете тези модерни поли, дето имат повече цепки, отколкото плат? Лиля измисли определението на дрипели и аз за пореден път се почудих колко добре чувства детето ми руския език.
Ритка вървеше през претъпкания с голи тела плаж, святкайки с невероятните си крака сред дрипелите на полата, и изглеждаше още по-гола от приличащите се по бански дами. Лежащите на пясъка мъже се блещеха в изумителните й крака, без да обръщат внимание на лицето, върху което личаха всички изживени години: цели трийсет и две, абсолютно навършени. Тя не изглеждаше нито ден по-млада, но очевидно това изобщо не я вълнуваше, защото смайващите й крака и изобщо фигурата й поваляха всички мъже, независимо от възрастта им.
Тя идваше при нас, олигавяше Лиля, небрежно ме млясваше по бузата и започваше да вади от огромния си бял сак найлонови торбички с кайсии, праскови, сливи и грозде.
— Ами саламче? — плахо питаше Лиля, която, преситена от плодове през онези дълги вечери, когато ние с Ритка я зарязвахме сама вкъщи, сега не можеше да ги гледа, както и изобщо сладките неща.
В отговор Рита изливаше дълга нравоучителна тирада за ползата от даровете на Юга и за нуждата на младия, подрастващ организъм от витамини. Лиля се преструваше, че слуша, покорно въздишаше и ме поглеждаше крадешком, а аз, на свой ред, се правех, че в знак на съгласие кимам в такт с вдъхновените словесни потоци на бившата ми съпруга, като същевременно намигах на дъщеря си — едно твърдо обещание довечера да й купя мечтаното сурово пушено саламче.
Не знам защо, но Рита никога не си вземаше бански, когато идваше да ни види на плажа. Сигурно предпочиташе да плува в басейна, където на парапета сервират шампанско и леко мезе: тази година организаторите на фестивала имали широки пръсти. Тя полягаше върху нашата голяма хавлия, при което дрипелите окончателно изчезваха неизвестно къде и краката й блясваха пред желаещите да погледат красота в цялото си дълго и заоблено великолепие, увенчано с грижливо положен педикюр, и започваше припряно да се оплаква от интригите на участниците в конкурса, от задухата в стаята си и изобщо от пълната липса на организация. Сценката споделям с татко ти проблемите си беше планирана точно за четиринайсет минути, след което Маргарита Мезенцева, по бивш съпруг Стасова, повтаряше ритуала с олигавянето на дъщеря си, махваше ни с ръка и царствено напускаше сцената. Навестяваше ни два пъти дневно — сутрин и вечер, преди ние да си тръгнем от плажа.
Тази сутрин всичко започна, както обикновено. Лиля замислено погледна полюшващата се във вълните шамандурка и каза:
— Сега ще дойде мама.
С това приликата на епизода с всички предишни се изчерпа. Рита се появи много по-бързо, отколкото очаквах след традиционната реплика на осемгодишното хлапе, от което можех да си направя извода, че почти е тичала. Далеч не беше в обичайната си форма и като я гледах как си проправя път между плътно налягалите тела, започнах да се съмнявам добре ли си спомням възрастта й. Вчера беше на трийсет и две, а днес вече наближаваше четирийсет.
Олигавянето не се състоя, плодовото изобилие от белия сак, неизвестно защо, не рукна. Рита се тръшна на хавлията и аз видях измъченото й лице.
— Ох, Владик, какъв кошмар… Убили са Олга.
Аз толкова се смаях, че дори не схванах за коя Олга става дума.
— Олга ли?
— Ами да. Оля Доренко.
— Как така са я убили? — попитах глупаво.
— Заклана е с нож.
— Кой? — Този въпрос би могъл достойно да се конкурира с предишния. Не беше нито умен, нито оригинален.
— Ама откъде да знам? Цяла нощ ме държаха в милицията.
— Защо? Какво общо имаш ти?
— Ох, Владик, нали всички знаеха, че ти имаше връзка с нея, та са помислили, че аз… от ревност.
— Каква връзка бе? Какви ги дрънкаш? — ядосах се, но веднага си спомних, че до нас е Лиля, пред която трябваше да изглеждам добър и по възможност да внимавам как се изразявам. — Нали знаеш, че никога нищо не съм имал с Олга — продължих, вече по-спокойно. — Нали сто пъти сме ти го обяснявали.