— Не говори от името на всички. Почти сигурна съм, че екзистенциалното изтезание, което вече загърбихме, ще породи в мен творчески пробив. Гръцките философи смятат, че тъгата не е непременно отрицателно чувство. Според Платон например тя е в състояние да подобри качеството на артистичните творения…
— О, я стига — мърмори Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов. Уж е мъничка, а се покатерва върху ковчежето и успява да седне на капака, а после си оправя косата. — Направо не мога да повярвам — да изгубим толкова много ценно време в тази тъмница. Джинът буквално ни открадна осем месеца от живота! О, колко неща можехме да постигнем за това време!
— Хм, онова чудовище махна ли се? — пита Малката Госпожичка Практична, след като излиза от ковчежето и се оглежда.
— Да, няма страшно. Отиде си — успокоявам я аз.
Малката Госпожичка Практична се усмихва и в дълбините на очите й се мярва нещо от някогашната й дяволитост.
— Я чакай малко! Какво направи най-напред, дотича да ни пуснеш на свобода ли?
— Да — потвърждавам аз. — Беше ми домъчняло много за вас.
— И за мен ли, скъпа? — пита Незабравка Бовари и ми праща с малинови устни въздушна целувка. — Дори за мен?
— За теб също — казвам. — Тук няма „дори“. Беше ми мъчно еднакво за всички вас.
— Как така еднакво? — учудва се Незабравка Бовари. — Никога не си се отнасяла еднакво към нас.
— Права си. Беше грешка и се извинявам на всички. Оттук нататък няма да критикувам никоя, всички ще имате правото да изказвате мнението си. Сега вече сме демокрация.
— Най-сетне — усмихва се искрено Дамата Дервиш. — Ето за какво мечтая още от самото начало. Страхотно!
Давам си сметка, че за пръв път в живота си ги възприемам като Едно, като неразделни части от цялото. Когато една от тях мръзне навън в студа, треперят всички. Когато една е наранена, на всички им тече кръв. Когато една е щастлива и удовлетворена, всички имат полза от блаженството й.
Когато в онази далечна нощ Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов и Госпожица Циничната Интелектуалка организираха преврат, причината бе, че исках да потисна майчинската си страна. Не бях готова да се срещна с Мама Сутляш. И дадох онзи обет при Дървото с мозъка, защото не бях в мир с тялото си. Не бях отворена за Незабравка Бовари. Абсолютната монархия на Мама Сутляш по време на бременността беше породена от убеждението ми, че собствените ми вътрешни гласове са несъвместими с майчинството. На всяка крачка слагах някоя от Палечките на пиедестал — за сметка на другите.
Аз се състоя от всички тях — ведно с недостатъците и достойнствата им, с плюсовете и минусите, книгата, която съм аз, е съставена от техните истории.
Елен Сиксу, есеистка, литературна критичка, писателка, учен, един от най-оригиналните и критични гласове на нашето време, казва, че текстът й е написан с бяло и черно, с мляко и нощ. Според нея извън царството на естетиката и поетиката не съществува патриархат. Сиксу прави разбор на фройдисткия подход, разглеждащ жената като „липса“, което тя заменя с „жената като излишък“. Описва литературните творби на жените с метафори като „раждане“ и „кърмене“ и с препратки към женското тяло. „Важно е да се даде определение на практиката на женското писане и тази важност ще се запази, защото самата практика няма да бъде вместена никога в една или друга теория, няма да бъде затворена под похлупак или закодирана, което не значи, че тя не съществува.“
Според Сиксу майчинството е изживяване, което носи удовлетворение, най-силната връзка между двама души. Макар и тя да разграничава културата от биологията, биологията не е несъществена за нея. Женската биология я вдъхновява за образите в произведенията й: „Аз преливам! Гърдите ми текат. Мляко. Мастило. Време за кърмене…“. Сиксу е учен, който и критикува писателките, и ги подкрепя. Смята, че вместо „да подкопават патриархата отвътре, много от тях са предпочели да пишат като мъже и да повтарят същите кодове и стереотипи“. Отстоява нов начин на писане, който има за основа либидната пестеливост на женското начало, ecriture feminine39, което се отнася критично към логоцентризма и фалоцентризма и борави извън и под тези терени, точно като подземни тунели, прокопани от къртици.
Няма обществена промяна без езикова промяна. Жените трябва да нарушат мълчанието си. Те трябва да пишат. „Би трябвало да пишем така, както мечтаем“, казва Елен Сиксу.