Пак гледам неразбиращо, а тя пак се усмихва самоуверено, сякаш държи пръста си върху пулса на света.
— Представи си го по следния начин, сестро. Човешкият мозък прилича на кухненски шкаф. Приборите за хранене са в едно от чекмеджетата. Салфетките в друго. И така нататък. Приложи същия модел. Когато се грижиш за детето, отвори шкафчето „майчинство“. А когато пишеш, издърпай чекмеджето „белетристка“. Какво по-просто! Затваряш едното чекмедже, отваряш другото. Никакво объркване. Никакви противоречия. Никакви притеснения. Благодарение на отсяването.
— О, страхотно, но има една малка подробност, която пропусна: докато пиша, кой ще се грижи за бебето?
— Какъв проблем е това! — възкликва тя пренебрежително. — Ало! Живеем в епохата на глобализацията. Щракваш с пръсти. И намираш детегледачка. Филипинка, молдовка, българка… Можеш да избираш дори националността. — Малката Госпожичка Практична бръква в един от джобовете си и изважда лист хартия. — Виж, направила съм списък с цялата информация, която ти трябва. Телефонни номера на агенции за детегледачки и бавачки, на детски ясли и педиатри. Не е зле да си вземеш и асистентка, която да отговаря на имейлите ти. Ще си улесниш живота. А ако към нея добавиш и секретарка с диктофон, можеш да спреш да пишеш, разбра ли?
Питам със свито сърце:
— В смисъл?
— В смисъл, че вместо да пишеш романите, можеш да ги изричаш на глас. Диктофонът ще записва. По-късно секретарката ще сваля целия текст. Не е ли практично? Така можеш да завършиш роман, без да ти се налага да оставяш детето.
— Само ми е интересно как точно според теб мога да си позволя бавачка, асистентка и секретарка? — питам аз, като се старая да го кажа възможно най-спокойно.
— О, защо си толкова черногледа? — възкликва тя. — Предлагам ти тук практични решения на материални проблеми, а ти виждаш само лошата страна.
— Но парите са си материален проблем — възразявам задавено. За миг и двете не казваме и дума, само се въсим и се мусим една на друга. — А и да имам пари, пак не мога да направя каквото предлагаш — продължавам аз. — То е в разрез с чувството ми за равенство и свобода. Само това оставаше, толкова много хора да работят за мен, сякаш съм някакъв раджа.
— Вече дрънкаш глупости — тросва се Малката Госпожичка Практична. — Толкова ли не знаеш, че всяка успяла жена-писателка е раджа?
— Как можеш да говориш така?
— А ти как можеш да го отричаш? — не ми остава длъжна тя. — Забрави ли я онази жена, вълчицата, която толкова обожаваш?
Тъкмо да попитам за каква жена вълчица ми говори, и ми хрумва, че тя има предвид Вирджиния Улф11.
— Ти какво си мислиш, че въпросната дама е имала само собствена стая ли? Как ли пък не! Имала си е и собствен готвач, собствена камериерка и собствен градинар, да не говорим пък за собствения й иконом! Дневниците й са пълни с оплаквания от многото й слуги.
Изпълнена с любопитство, питам:
— Откога си започнала да четеш за живота на писателките?
В четивата си Малката Госпожичка Практична се ръководи само от две неща: ползата и удобството. „Как да печелите приятели и сърца“, „Ключът към неизменния успех“, „Десет стъпки към властта“, „Изкуството да опознаваш хората“, „Събуди милионера вътре в себе си“, „Тайната на добрия живот“… Тя гълта като пуканки книги за самопомощ и изобщо не чете романи. Според нея художествената литература е пълна безсмислица.
— Ако книгата ми е от полза, ще я прочета — заявява така, сякаш се защитава.
— И каква е ползата от жената вълчица?
Малката Госпожичка Практична впива презрително в мен тъмни очи.
— Тази твоя дама е пишела на слугите си заповеди върху листчета хартия. Какво да свършат в къщата, какво да сготвят, кои дрехи да изперат… Пишела е такива неща. Представяш ли си? Живеели са под един покрив, но вместо да им каже, тя им е пишела…
— Е, не знаем нейната версия на историята — отбелязвам плахо.
— Всичко е точно нейната версия. Нали тя, сестро, е била писателката!
Не ми се спори. С линийка в ръка, калкулатор в джоба и планове в главата Малката Госпожичка Практична е свикнала да мери, да изчислява и да обмисля всичко. Взимам списъка, който е приготвила, и все така притеснена, бързам да си тръгна.
Завъртам още веднъж колелото. То спира на буквата И. Този път тръгвам на изток.