Родена и израсла в Санкт Петербург, Саломе има петима братя и е много глезена от баща си. Като малка се откроява с разказваческата си дарба, въпреки че по-късно й е трудно да изостави измислените си герои. Чувства се виновна, че ги е зарязала. Тази склонност да се вини за неща, за каквито не носи отговорност, ще продължи да я преследва до края на живота й.
Саломе пристига в Цюрих през 1880 година, когато е едва деветнайсетгодишна. Тя е красива, умна и неустрашима. Почти веднага е привлечена от авангардистките кръгове, където среща водещите учени и творци на Европа. Заедно с тях се впуска в разпалени спорове и изненадва мнозина със самочувствието си и със стремежа към знания. Според нея не може да се очаква от жените просто да допълват мъжете, да бъдат изтласквани в периферията, карани да мълчат и впрягани само да вършат къщната работа и да раждат деца. Жената сама по себе си е изобретателен творец с положителен заряд, а не предмет, от който да черпиш вдъхновение, и затова не е задължително да е муза. Саломе смята, че всеки опит жената да бъде подчинявана подкопава вроденото й съзидателно женско начало.
Рилке я обожава и я смята за въплъщение на върховната женственост. Вдъхновен от нея, поетът твърди, че творецът, бил той мъж или жена, е длъжен да прояви женската сила, заложена в него. Да създаваш произведения на изкуството, е като да раждаш, защото чрез този процес творецът изважда наяве нови идеи и представи. Рилке заявява, че „някой ден… ще съществува жена, чието име вече ще означава не единствено противоположното на мъжкото начало, а по-скоро нещо, стойностно само по себе си, нещо, възприемано не като допълнение и ограничение, а по-скоро като живот и битие“.
И все пак каква ирония: именно Саломе убеждава по-късно Рилке да си смени името, понеже звучало прекалено „женско“. „Рене“ е заменено с „Райнер“, въпреки че Рилке не се отказва от „Мария“. Така се превръща в Райнер Мария Рилке.
Саломе има дълга връзка с писателя Паул Ре, а по-късно се омъжва за учения езиковед Карл Фридрих Андреас. Това, че е семейна, не променя критичните й възгледи за еснафския брак. Тя флиртува открито с мъже — все интелектуалци или познавачи на изкуството. Уж е омъжена и има много любовници, а дълги години е все девствена, което е трудноразбираемо. Бракът й си остава неконсумиран. Могъщата, независима писателка или се страхува от секса, или не иска да губи себе си, като се слива с друг.
Навремето Ницше е казал: „За жената мъжът е средство: целта винаги е детето“. Колкото и правдоподобно да звучи, това твърдение не важи за Лу Андреас Саломе. Не че тя не иска да има деца. Иска, и още как. Дори заявява, че майчинството е висше призвание на жената. Страда и съжалява, че е бездетна, и го обсъжда искрено, а понякога и хапливо. Тълкува връзката между майка и дете като нещо, което истински обединява Аз-а с Другия.
И все пак обича и мъжете. Не смята, че онези, които цени, са средство за постигане на целта. За нея всеки от тях е цяла вселена. Като домакиня, изпитала особено удовлетворение от това, че е изгладила гънките на риза, Саломе търпеливо се стреми да изглади недостатъците в характерите им. Тя е интуитивна, прозорлива и противоречива писателка с категорични мнения. Който я обича — а я обичат главно мъже — го прави страстно, не по-малко страст влагат и онези, които я мразят, а я мразят главно жени.
Маргьорит Дюрас, която според мнозина е дивата на френската литература, е родена през 1914 година в Сайгон. И майка й, и баща й работят там като учители, изпратени от френската държава. Баща й умира, когато Дюрас е съвсем малка, и майка й остава сама с три деца в Индокитай. Семейството живее трудно и паричните проблеми се задълбочават от кавгите и домашното насилие. Още тийнейджърка Маргьорит тръгва със заможен китаец, връзка, която описва надълго и нашироко и в белетристичните си творби, и в мемоарите си.
Седемнайсетгодишна се връща във Франция, където се омъжва и пише романи, пиеси, киносценарии, разкази и очерци. Лавира умело между различните жанрове. След като от печат излиза „Бараж срещу Пасифика“, създаден въз основа на детските спомени от Индокитай, Дюрас се скарва лошо с майка си заради начина, по който е описала семейството им. „У някои книгата ще всее смут — споделя тя. — Това не ме притеснява. Не ми е останало нищо за губене. Дори чувството за приличие.“ В мемоарите й има сцена, където майката на Дюрас чете за пръв път книгата на горния етаж, а на долния писателката чака притеснена одобрението й. Когато майка й слиза долу при нея, лицето й е сурово, от което проличава, че е недоволна. Тя обвинява Маргьорит, че е изопачила истината и се стреми да угоди на читателите, а от своя страна писателката защитава книгата и правото си да замъглява границата между истина и измислица.