Малко по малко хората около мен започнаха да забелязват в какво състояние съм се озовала.
Някои казваха:
— Сигурно си изпаднала в творческа безпътица. Няма страшно. Случва се на всеки. Ще отмине.
Други пък заявяваха:
— Изживя доста напрегнати дни. Заради онова, което изричат героите в „Копелето на Истанбул“, беше изправена на съд. Вече беше бременна и такова неприятно изживяване си е казало думата.
Баба ми по майчина линия пък отсъди:
— Депресията ти явно е заради уроки. Дано склопи очи, който те е урочасал!
Отидох при един духовен учител, който ми рече:
— Каквато и да е причината, приеми отчаянието и помни: Бог никога не ни товари с повече, отколкото можем да понесем.
Накрая лекарят, при когото отидох да ме прегледа, оповести:
— Добре дошли при следродилната депресия. Ще започнем с ципралекс два пъти на ден и ще видим как ви действа. Ако случайно настроението ви започне да се мени, веднага ми съобщете.
— Благодаря ви, докторе — отвърнах аз и прибрах хапчетата в джоба на ризата си.
Ципралекс, ксанакс, прозак… Лошото беше, че ако започнех да ги пия, това щеше да се отрази на кърмата, а аз исках да кърмя детето.
Щом се прибрах същия следобед, умувах дълго в каква задънена улица съм се озовала и реших да дам хапчетата ципралекс на розовата циклама в кухнята. По едно сутрин и вечер, на гладно. През ден обичките в саксията във всекидневната получаваха своята порция ксанакс. По четири пъти на седмица слагах в пръстта на гарденията прозак и я поливах — да му е по-лесно на цветето да преглътне хапа.
Не мина и месец, и цикламата стана на цвят много тъмна, почти лилава, а листата на обичките посърнаха и клюмнаха. Гарденията пък вероятно се преобрази най-много. Само в какво блажено цвете се превърна: весело и жизнено, все пускаше шеги и от изгрев-слънце до здрач се кикотеше.
От друга страна, моето настроение си остана същото.
Господаря Потон и семейството му
Днес е добре известно, че в ранните етапи на майчинството много родилки минават през емоционални сътресения. Но всъщност се броят на пръсти онези, на които им се налага да се срещнат с Господаря Потон. Повечето се натъкват на младия му невинен племенник, ала все пак има и малък брой, които, за съжаление, се сблъскват с гадния му чичо.
1. Леката тревожност (племенникът на Потон)
Леката тревожност е емоционална неустойчивост, каквато може да ви споходи непосредствено след раждането. Безобиден и чест посетител на родилните отделения, племенникът на Потон не се смята за тежък проблем.
2. Следродилна психоза (чичото на Потон)
Това е най-опасната и тревожна душевна промяна, през която може да премине една родилка. Жените, влизали в допир с чичото на Господаря Потон, могат накрая да навредят на себе си, на децата си и на околните. За да се отървеш от него, трябва да се подложиш на продължително сериозно лечение.
3. Следродилна депресия (Господаря Потон)
Смята се, че като повелител на джиновете той се явява на една от всеки десет родилки. Посещава ги за пръв път обикновено месец, месец и половина след раждането. В началото изглежда непринуден и безобиден, но полека-лека си показва рогата.
Месеци след началото на депресията започнах да чета много по темата — умирах да разбера причината за състоянието си, ако изобщо имаше такава. Бях престанала да питам защо това не се случва на други жени. Сега исках да проумея защо се е случило на мен. Затова ходех по електронни страници в интернет, събирах брошури, четях ненаситно книги и медицински доклади. Такова любопитство вероятно беше безполезно, но за мен беше изключително важно да продължа някак нататък.
Докато проучвах въпроса, разбрах, че от следродилна депресия страдат не само „нещастните“ и „неудовлетворените“ жени. Че в нея изпадат родилки от всички обществени прослойки, с всякакво положение, религиозни убеждения и темперамент. Все пак има причини, които я отприщват, например предишни депресии, здравословни проблеми по време на бременността, трудности в брака, парични или обществени сътресения, липса на съдействие от страна на близките роднини и приятели, внезапна промяна на обстановката и така нататък.
Не е лесно да откриеш симптомите на следродилната депресия, защото Господаря Потон мени кожата си изключително успешно. Но ето някои от показателните знаци: отпадналост, свръхчувствителност и раздразнителност, усещането за вина или за некадърност, разсеяност, бели петна в паметта, страх да не навредиш на себе си или на бебето, неспокоен сън, липса на апетит, липса на сексуално желание, необщителност (когато се затваряш вкъщи и избягваш хора, дори близки приятели), липса на интерес към това как изглеждаш, продължително безразличие към останалия свят…