— Мога ли да ти помогна, друже? — каза глас със силен оклахомски акцент.
Васко вдигна очи и видя мускулест американец, който се беше вторачил в него от другата страна на прохода. На рамото си носеше пагон с бяла звезда, заобиколена от няколко дебели бели V на син фон.
— Хидравличен теч, сержанте.
— Съжалявам, приятел, но аз съм бордният инженер и не разрешавам никакви местни ремонти. — Той пристъпи към украинеца, оглеждайки го подозрително.
Васко остави детонатора и извади пистолета от кутията. Небрежно го вдигна и наниза три куршума в авиатора. Той ахна и сведе шокиран очи към раните си, преди да рухне мъртъв на пода. В огромния хангар на самолета случилото се мина незабелязано.
Без да обръща внимание на мъртвия човек, Васко свърза детонатора с часовниковия механизъм и го задейства. Нагласи го на десет минути забавяне и го пъхна под стойката. Издърпа и трупа на сержанта под нея.
Вече крачеше към задната част на самолета, когато пред него се чу някакъв трясък.
Шофьорът на мотокара беше обърнал един палет, който се разцепи и от него се изсипаха портативни радиостанции. Появи се и украински офицер, който точно мъмреше виновника. Васко опита да се промъкне край тях.
— Ей, ти — извика офицерът и му махна с ръка. — Помогни да оправим тази кочина. Аз ще отида да намеря количка.
Васко кимна, остави кутията за инструменти, като внимаваше да държи главата си наведена. Когато офицерът започна да слиза по рампата, започна да събира пръснатите радиостанции, очаквайки, че мотокарът ще си замине с поредния палет. Но шофьорът се бавеше и действаше свръхпредпазливо и когато най-сетне потегли, офицерът се върна с количката. Васко започна бързо да я пълни с радиостанции, а мисълта му беше при пластичния експлозив, който скоро щеше да се взриви. Щом количката се напълни, той я задърпа надолу по рампата.
— Ей, чакай малко — извика офицерът.
— Да? — каза Васко. Въпреки хладния вечерен въздух по челото му бяха избили капки пот.
— Забрави кутията с инструменти.
Васко кимна и вдигна кутията, избягвайки зрителен контакт с офицера.
— Благодаря за подсещането. — След това забърза надолу по рампата.
Той заряза количката в хангара, измъкна се приведен и забърза през белите линии, очертаващи стоянките на самолетите, колкото може по-далеч от транспортния самолет. Стигна до задния край на хангара, зави зад ъгъла и си погледна часовника. Оставаше твърде малко време, за да остане на открито, затова приклекна до стената и зачака.
Когато противотанковите ракети започнаха да избухват една след друга, земята се разлюля. Васко надникна иззад ъгъла и видя как цялата средна част на машината изчезна сред облак черен дим. Отломки започнаха да се сипят по летището и той изчака плющенето им да престане, преди да стъпи на пистата.
Докато противопожарната тревога цепеше нощта, той прекоси пистата. Спря се само да вдигне почерняло парче алуминий от фюзелажа на С-5. Промуши се през дупката на оградата, хвърли кутията за инструменти и парчето алуминий в наетата кола и потегли, без да си прави труда да погледне назад към бушуващия ад, който оставяше зад гърба си.
68
Софийският клон на Европол заемаше ъглов офис в Главната дирекция на българската национална полиция, която се помещаваше в сива сграда в центъра на столицата. Облечена с шарена пола и копринена блуза, по която личаха гънките от твърде много часове зад бюрото, Ана ровеше из нова купчина доклади от граничните патрули, когато нещо привлече вниманието й. Вдигна поглед и видя Пит и Джордино застанали в коридора да й се усмихват през стъклото на вратата към нейния кабинет.
Ана изскочи в коридора и ги прегърна.
— Не очаквах да ви срещна, преди да си заминете.
— Резервирахме си билети за полета до Вашингтон от София, за да можем да те видим — обясни Пит.
Джордино поклати глава.
— Съжалявам, че трябва да го кажа, но посещението ни не е само плод на учтивост.
Ана ги въведе в кабинета си и придърпа два стола близо до бюрото си.
— Как върви издирването на Манкедо? — попита Пит.
— През последните дни имаме няколко интересни развития, но за съжаление нямаме късмет в търсенето на Манкедо. — Тя започна да рови из докладите, намери една снимка на снабдителен кораб, швартован към оживен пристан.
— Познат ли ви е?
— Прилича на кораба, който беше на пристана на „Тракия — спасителни операции“, когато нахлухме в имота — каза Пит.