Докато двамата мъже спореха, ги прекъсна един палубен офицер.
— Капитане, трябва да дойдете да видите нещо откъм левия борд.
Между двата кораба от водната повърхност се показваха чифт черни цилиндрични копия. Обектите растяха на височина, после се показа широката черна основа, от която стърчаха странични стабилизатори, докато продължаваше да се издига. Мъжете гледаха стреснато, докато обектът приемаше формата на голяма подводница. Скоро се показа целият профил на ядрената щурмова подводница клас „Лос Анджелис“ и легна между двата кораба.
Корабното радио забръмча.
— Плавателният съд под гръцки флаг, говори КСЩ[32] „Нюпорт Нюз“. Какво можем да направим днес за вас?
Руският капитан поклати глава на Мансфилд.
— Защо не ги помолите да ви вземат на стоп?
71
Самър гледаше от мостика на „Иберия“ и се усмихна.
— Руди не си поплюва, нали?
Дърк кимна.
— След нашето изпитание в Лондон той ни обеща сянка. Предполагам, че все още има връзки във военния флот.
— Мислиш ли, че Мансфилд е на този кораб?
— Възможно е. Капитан Майерс проучи плавателния съд и установи, че е виждан из цялото Средиземноморие и под флаговете на различни страни. Вероятно родното му пристанище е някъде в Русия.
— Благодаря на Бога за „Нюпорт Нюз“. Разбира се, руснаците вече могат да разполагат с останките.
Един моряк дойде откъм долните палуби.
— По сателитния телефон ви търси господин Пърлмутър. В конферентната зала има стационарен телефон, включен на високоговорител.
Самър погледна Дърк.
— Джулиън не си пада много по модерните технологии.
Двамата последваха моряка до главната палуба и в конферентната зала, която всъщност беше просто празна каюта с малка маса в средата. Дърк и Самър седнаха и заговориха в микрофона на телефона.
— Джулиън, откъде се обаждаш? — попита Самър.
— От жилището на Чарлз. — Гласът на Пърлмутър ехтеше. — Как върви издирването на „Сентинел“?
— И добре, и зле — отговори Самър. — Снощи открихме останките. В добра форма са, корабът лежи цял на дълбочина четиристотин метра. Прекарахме целия ден в проучването му. Успяхме да си осигурим достъп до предния трюм и един от кърмовите, но няма и следа от злато.
— Корпусът не е разбиван, така ли?
— Не, няма вид на разбутван. Товарът му, изглежда, са пушки, а не злато.
— И ние смятахме така.
— Да не би да знаете нещо, което ние не знаем? — попита Дърк.
— Чарлз и аз прекарахме последните дни в ровене из архивите и днес открихме нещо интересно. Чарлз, разкажи им.
Гласът на Трехорн се присъедини към останалите:
— Търсехме всичко, свързано със „Сентинел“, макар че някои документи на кораба липсваха. Обаятелен кораб с много интересна военна история. Открихте ли доказателства как е бил потопен?
— Да — отговори Дърк. — Има голям отвор в предната част на левия борд близо до ватерлинията. Отговаря на повредите от сблъсък с мина.
— Наистина? Ако сте направили видеозаписи, ще се радвам да ги изгледам. Както вече казах, проучихме данните за кораба, екипажа и ескадрата. Най-накрая попаднахме на нещо любопитно във флотския архив. По време на Първата световна война военният флот редовно прекарвал оръжия през Средиземно море за генерал Аленби в Египет, който подкрепя арабските въстания срещу турците. Намерихме бележка за изпращането на товар карабини „Енфийлд“, доставени с параход от Англия до Гибралтар и оттам изпратени в Александрия. Само че товарът никога не стига местоназначението си.
— Искаш да кажеш — обади се Дърк, — че пушките са били транспортирани от „Сентинел“?
— Точно така.
— Значи „Сентинел“ не се е срещнал с „Пеликан“, за да вземе златото на Романови? — попита Самър.
— Това е ключовият въпрос — отговори Трехорн. — На пръв поглед времевият план изглежда проблематичен, но ние с Джулиън имаме хипотеза. Както знаете, „Сентинел“ е трябвало да се срещне с „Пеликан“ на двайсет и седми февруари близо до Хиос. Открихме доказателства, които сочат, че е бил в Гибралтар на втори март и е взел товар пушки. Максималната скорост на крайцера е двайсет и пет възела, така че като се има предвид разстоянието между двете точки, това си е било предизвикателство.
Самър потърка очи.
— Значи златото е останало на „Пеликан“?
— Не смятаме. Онова, което мислим, че е станало, скъпа, е, че „Сентинел“ и „Пеликан“ са провели своята среща ден или два по-рано. Ако се върнем на оригиналното писмо от Хънт до адмирал Балард, той моли „Сентинел“ да е на мястото на срещата до двайсет и седми февруари. Излиза, че „Сентинел“ е бил в Атина седмицата преди това. Тъй като вече е бил в района, смятаме, че е пристигнал на мястото на срещата преди тази дата. „Пеликан“ също бил подранил. Това означава, че е имало достатъчно време „Сентинел“ да качи златото на борда и да пристигне в Гибралтар на втори март.