— Не намерихме нареждане за отмяна на условията за срещата — намеси се Пърлмутър, — така че няма доказателства, че „Сентинел“ е оттеглен преди пристигането на „Пеликан“.
— Ако е станало така — обади се Самър, — какво се е случило със златото?
Настъпи дълга пауза.
— Не знаем — призна Пърлмутър, — но отговорът се крие в Гибралтар. Чарлз има някои връзки там и едно силно подозрение. Възнамеряваме да вземем самолета и да поровим малко там. Ако сте свършили със „Сентинел“, защо не забравите за момента за „Пеликан“ и не дойдете да се срещнем там?
— Така ще направим — оживи се Самър. — И без това откакто сме тук, имах кофти предчувствие за „Сентинел“.
След като се договориха как да се срещнат, си казаха довиждане. Когато разговорът свърши, Дърк поклати глава.
— Какво има? — попита Самър. — Не мислиш, че е там?
— Не зная дали е там или не, но знам, че Руди никога повече няма да ни повери бюджет за пътуване.
На петстотин метра от тях руският специалист по комуникациите спря да записва разговора, защото сателитната връзка прекъсна.
В продължение на час Мансфилд вече беше прослушал разговора няколко пъти. Трябваше да признае, че най-накрая шпионският кораб беше показал на какво е способен. Използвайки сигурна сателитна линия, той се обади на Мартина, която беше още в Каляри.
— Успех? — попита тя.
— Не. Утре ще бъдем в пристанището. Трябва да се качим на първия възможен полет за Гибралтар.
— Ще бъде направено — отговори тя по обичайния си ефикасен маниер. — Златото там ли е?
— Със сигурност.
72
Ана се погрижи нахлуването в имота на Хендрикс на Бермудските острови да не бъде като атаката срещу парцела на „Тракия — спасителни операции“.
Дузина полицаи от Бермуда покриваха входа, докато друг подобен щурмови екип се приближаваше откъм брега на морето. Макар в началото Ана да беше изпитвала съмнения в подготовката и опита на бермудските полицаи, скоро се оказа впечатлена от тяхното усърдие и подробно планиране. Като британска задморска територия, Бермудските острови признаваха Европол и местните полицейски власти й бяха предоставили всяко нужно сътрудничество.
Двайсет и четири часовото наблюдение на имота преди операцията не показа някаква дейност освен пристигането и заминаването на градинарите. Частният самолет на Хендрикс беше видян наскоро на летището, но изчезна в момента, когато започна наблюдението. Това накара Ана да се запита дали някой местен не му беше подшушнал нещо. Сега това вече няма значение, помисли си тя. Атомна бомба от 50-те години едва ли щеше да се побере в частен самолет.
Точно в шест сутринта тя поведе местния полицейски лейтенант към вратата за пешеходци до затворената порта за автомобили към къщата. Без да обръща внимание на видеокамерите, които стърчаха като филизи от горната част на оградата, той пъхна един кози крак под ключалката и я изкърти, отваряйки вратата. След това се свърза с екипа, идващ от брега, и махна на хората си да действат.
Ана вече беше прекрачила прага, когато лейтенантът я последва с въоръжената си щурмова група. Те се разпръснаха по протежение на автомобилната алея и забързаха към извисяващата се над тях къща. Ана и лейтенантът наближиха входната врата с половината хора и опитаха дръжката. Не беше заключено. Приготвиха оръжията си и нахлуха вътре.
Откъм кухнята една тъмнокожа жена, облечена в дрипав халат, се разпищя при вида на неочаквано нахлулите въоръжени хора. Тя вдигна високо ръце и започна да се поклаща на петите си, докато Ана и лейтенантът се приближаваха към нея.
— Къде е Хендрикс? — попита полицаят.
— Господин Хендрикс не тука — отговори тя. — Заминава преди два дни. Тук няма никого освен аз. — Подобно на повечето бермудци, тя говореше с лек карибски акцент.
— Как се казваш? — попита Ана.
— Аз Роуз, икономката на господин Хендрикс. Господин Хендрикс не тука.
От задната част на къщата се появиха още двама въоръжени полицаи, които се бяха придвижили откъм бреговата линия.
— Отзад е чисто — докладва единият.
Лейтенантът кимна.
— Добре, помогнете да претърсим къщата.
Когато мъжете излязоха, Ана дръпна икономката настрана.