Докато самолетът рулираше към терминала, тя зърна за миг Гибралтарската скала. Извисяващата се грамада представляваше северната част на Херкулесовите стълбове — древния вход към Средиземно море.
Дърк се наклони от седалката до нея и посочи отвесното лице на скалата.
— Винаги съм си мислил, че гледа на юг към Африка. Всъщност излиза, че гледа на изток.
— Да, гибралтарските пристанища и жилищни райони са съсредоточени на запад — обясни Самър. — В туристическия гид пише, че испанският град Тарифа, на няколко километра в западна посока, се намира по-близо до Мароко.
Те слязоха от самолета и с изненада видяха, че Пърлмутър и Трехорн ги чакат в терминала.
— Нямаше нужда да ни посрещате — каза Самър, доволна да види двамата историци.
— Страната е дълга само пет километра — отговори Пърлмутър. — На практика можем да стигнем пеша до хотела.
Дърк и Самър си взеха багажа, после четиримата се напъхаха в едно такси за пътуването до Централен Гибралтар. Докато двамата се регистрираха в един скромен хотел, Пърлмутър задържа таксито. Когато няколко минути по-късно се върнаха при колата, Дърк попита:
— А сега накъде?
— Мой стар приятел и съученик е майор в Кралския гибралтарски полк — обясни Трехорн. — Той е специалист по тукашните военновременни укрепления и ми намекна, че има пълен достъп до архива от Първата световна война. Боя се обаче, че трябва да се върнем обратно на летището, за да го видим.
Пърлмутър се усмихна.
— Това ще ни отнеме не повече от пет минути.
Оказа се, че им трябваха почти десет, когато ги пуснаха да минат през вратите на лагера „Дяволската кула“ — малка военна база югозападно от летището, където бяха подслонени военните части в Гибралтар. Откриха информационния център на базата и бяха съпроводени до кабинета на майор Сесил Хокър. Мъжът с увиснали клепачи и малки мустаци поздрави топло Трехорн под портрета на кралицата на стената. После приветства и останалите, а накрая им предложи чай на кръгла маса, от която се виждаше плацът.
— Чарлз, много се зарадвах, когато се обади — каза той, — и съм много заинтригуван от съкровището, което издирвате.
— Не сме сигурни къде ще ни отведе следата — обясни Трехорн, — но в момента ни доведе в Гибралтар. Знам, че си историк на полка, което значи, че няма по-добре подготвен от теб човек, който да проучи тукашната история.
— О, това е само странично занимание — заскромничи Хокър, — но ми осигурява достъп до всички гибралтарски държавни архиви. Прекарах известно време в проучване на съответния период и се консултирах с приятели от кралския военен флот. За съжаление голяма част от архива за онези години, както и значителна част от полковата история бяха изгубени или унищожени по време на евакуацията на цивилните от Гибралтар през Втората световна война.
— Открихте ли някакви доказателства за пребиваването на „Сентинел“ в Гибралтар през 1917? — попита Пърлмутър.
— Не и във флотския архив. Обаче намерих едно прелюбопитно писмо в полковия архив. — Той отвори едно от чекмеджетата на писалището, извади лист и го подаде на Трехорн.
Професорът плъзна очи по документа.
— Това е бележка, адресирана до командира на полка да осигури охрана, за да бъде пренесен корабен товар до АЕБ „Нелсън“ за временно съхранение. Подписана е от капитан Л. Марш, КНВ „Сентинел“.
— Чарлз, кога е датирано? — попита Пърлмутър.
Трехорн огледа листа, после вдигна очи удивен.
— Втори март 1917 година.
В помещението настъпи тишина, която Самър наруши с шепота си:
— Това е след уговорената среща с „Пеликан“.
— Същия ден са качили пратка пушки „Лий-Енфийлд“ — каза Пърлмутър. — Разтоварили са единия товар и са натоварили другия.
— В писмото пише, че съхраняването ще бъде само временно — намеси се Дърк. — Открихте ли данни за по-нататъшното движение на товара?
— Нищо не открих — отговори Хокър.
— Може би при настъпилия хаос в Петроград и предстоящата абдикация на Николай II договорът е сметнат за недействителен и златото е върнато на временното правителство — каза Пърлмутър.
— Може би — поклати Дърк глава, — но действията на Мансфилд подсказват, че руснаците нямат данни за връщането на златото. Майор Хокър, какво мислите за споменатото съхранение в този АЕБ „Нелсън“?