— Добра работа — каза майорът. — Всъщност мисля, че спускането е по-скоро на седем метра и половина.
Той й помогна да се освободи от въжето и се провикна нагоре за Дърк.
— Щеше да бъде много по-добре, ако не бяха загасили осветлението — каза Самър.
Няколко секунди по-късно Дърк се спусна до нея. Те плъзнаха фенерчетата си из пещерата, осветявайки купчини натрошени камъни и тесен коридор вдясно от тях.
Дърк насочи лъча на фенерчето към отвора му.
— Майоре, вие имате честта.
— С удоволствие. — Хокър се приведе и забърза по тунела, следван по петите от Самър. След неголямо разстояние триото влезе в широко около шест метра правоъгълно помещение. То беше напълно празно, като се изключи изправеният в единия му ъгъл дървен шкаф. Самър го обиколи, търсейки следи по стените и пода, че някога тук е било съхранявано руското съкровище. Не откри нищо обаче.
Докато оглеждаше шкафа, Хокър долови слаба миризма на барут.
— Прилича на стойка за мускети. Басирам се, че помещението е използвано за съхраняване на стрелково оръжие и може би малко барут.
— Но не и злато — подхвърли Самър.
— Вероятно не.
Тя чу ехото от гласа на Пърлмутър и се приведе, за да се върне в пещерата, откъдето влязоха.
— Джулиън? — повика го.
— Самър, какво открихте? — избоботи гласът му грубовато.
— За съжаление нищо.
— Златото не е ли било там?
— Не, изглежда никога не е било. Скоро ще се върнем.
Тя се обърна, за да се върне при Дърк и Хокър, но се поколеба. Нещо не беше както трябва. Плъзна фенерчето из пещерата и осъзна каква е причината.
Въжето го нямаше.
— Джулиън! — извика тя. — Къде е въжето ни?
Отговори й мълчание.
77
Докато Пърлмутър и Трехорн чакаха спусналия се долу екип, един хладен глас зад гърбовете им така ги стресна, че едва не паднаха в шахтата.
— Моля, вдигнете ръце и отстъпете назад от отвора — заповяда Мансфилд с решителен, но учтив глас.
Двамата историци се обърнаха и видяха Мансфилд и Мартина, застанали на няколко метра от тях с насочени срещу гърдите им оръжия. Отстъпиха от ръба на шахтата и застанаха до стената от скали. Мансфилд светна едно фенерче химикалка, пристъпи към ръба на шахтата и надникна. Отдолу ечаха далечните гласове на Дърк, Самър и Хокър. Той клекна, издърпа въжето и го хвърли към Мартина. Без да каже и дума, тя извади сгъваем нож и започнала го реже на къси парчета.
— Хубаво скривалище — каза Мансфилд и се обърна от шахтата към мъжете. — Извадихте ли късмет?
Никой не отговори и Мансфилд насочи оръжието си към Пърлмутър.
— Застани до отвора и моля, попитай приятелите си, какво са намерили.
— Вижте…
Мансфилд притисна дулото на пистолета във врата му.
— Спести си приказките.
Пърлмутър направи каквото искаха от него и получи информацията от Самър. След това Мансфилд го накара да застане на колене до Трехорн, а Мартина завърза китките и лактите зад гърбовете им с парчета, отрязани от алпинисткото въже.
— Завържи краката на дебелия и изведи другия оттук.
Мартина завърза глезените на Пърлмутър, извади пистолета си и дръпна Трехорн да стане. Светна фенерчето си, поведе го в тунела и се скриха зад първия завой.
Когато Самър извика отдолу, Мансфилд се приближи към Пърлмутър, стъпи с крака на рамото му и го бутна да падне по гръб.
— Нали си историк, защо не ми разкажеш за пратката на Романови?
Пърлмутър поклати глава.
— Не се поддавам на изнудване от престъпници.
Мансфилд кимна, вдигна едно парче от въжето и го завърза през устата на Пърлмутър за главата му.
После се изправи.
— Сега отивам да се видя с твоя приятел. Чакай ме тук.
Той измина краткото разстояние до завоя, където Мартина го чакаше с Трехорн. В едната си ръка държеше туристически гид и лист хартия, а в другата стискаше пистолета.
— Претърсих го и намерих тези неща. — Тя подаде книгата и листа на Мансфилд.
Той хвърли око на заглавието.
— Виж ти: „Джобен гид из гибралтарските пещери и тунели“. Много удобно. — И хвърли гида на земята.
Разгъна листа и започна да го изучава на светлината от фенерчето химикалка. Беше копие на писмото от капитана на „Сентинел“, с което искаше охрана за своя товар.
— Това е малко по-интересно. Значи „Сентинел“ е получил товара от „Пеликан“ и го е докарал тук. Но така и не са го изпратили в Англия, нали? — Той размаха пистолета си под носа на Трехорн.