— Не можахме да намерим доказателство — отговори той.
— А този тунел? Това ли е АЕБ „Нелсън“?
Трехорн кимна.
— Кой е военният ви приятел?
— Майор Сесил Хокър от Кралския гибралтарски полк. Специалист по гибралтарските тунели.
— Но не и по гибралтарското злато — подхвърли Мансфилд. — И така, ако не е тук, къде може да бъде?
Трехорн поклати глава.
От безсилието, което прочете в очите му, агентът повярва, че казва истината. Руснакът подаде парче въже на Мартина.
— Завържи му краката, моля.
После вдигна пистолета и го насочи към лявото око на Трехорн.
— Благодаря за помощта.
Пистолетният изстрел изтрещя в тунела като оръдеен. Пърлмутър трепна от звука и отвори очи няколко секунди по-късно, за да види Мансфилд, който стоеше пред него. Руснакът махна въжето от устата му.
— Твоят приятел не беше много приказлив. Хайде сега да ми разкажеш какво правите тук.
Пърлмутър преглътна с труд.
— Това е тунелът „Нелсън“.
Той наклони глава към отворената шахта, след това обобщи проучванията, които ги бяха довели дотук.
— Щом не е тук, къде другаде може да е златото? — попита Мансфилд.
Пърлмутър поклати глава.
— Нямам представа. Може би е било върнато в Русия.
Мансфилд върза отново въжето през устата му.
— Ти и твоят приятел сте умни типове. Довиждане. — Той излезе от тунела и малкият му лъч светлина бързо изчезна в мрака.
Самър отново извика тревожно от дъното на шахтата. Пърлмутър запълзя в мрака, предпазливо се приближи до ръба и надникна надолу. Лъчите на фенерчетата осветяваха стръмните стени. Той видя, че приятелите му наистина са в капан.
Докато пълзеше по земята, Пърлмутър имаше усещането, че влачи някаква опашка. След като го беше завързала, Мартина бе оставила доста дълго парче въже, без да го отреже. Той застана на колене, търкулна се на една страна и опипом установи, че от глезените му виси парче въже, дълго може би три метра и половина. Тя го беше вързала със сигурен възел, после бе добавила още няколко по-обикновени клупа. Успееше ли да ги разхлаби, щеше да се освободи въже, което можеше да свърши работа.
Пърлмутър се отдалечи от края на шахтата и потърси малък камък. Вместо това попадна на края на вратата. Опря краката си в нея и се опита да се изтегли, за да хване края на въжето и външния възел. Правеше всичко опипом, защото видимостта в тунела беше нулева, сякаш имаше нахлузена торба на главата. През следващите минути, които не броеше, повтори движението десетки, а може би и стотици пъти, докато краката не започнаха да го болят, а дишането му стана на пресекулки. Най-накрая усети свободния край на крака си и осъзна, че се е справил. Ритна въжето настрана и запълзя към ръба на шахтата. Дебелият мъж опря стабилно тялото си и протегна крака надолу със свободното въже, закотвяйки се на място благодарение на своето огромно тегло.
Самър, която стоеше на дъното на шахтата, почувства как отгоре пада дъжд от камъчета. Тя светна нагоре и видя едрите прасци и крака на Пърлмутър да се полюшват над нея. От глезените му висеше триметрово парче въже.
— Джулиън! — извика тя.
Той размърда крака и въжето се залюля.
Дойде Хокър и погледна нагоре в шахтата.
— За съжаление е твърде високо — каза той.
— Можем да стигнем до него, ако стъпим на нещо — каза Дърк. — Майоре, ще ми помогнете ли да преместим шкафа за оръжия?
Двамата с Хукър се върнаха в складовото помещение. Дръпнаха шкафа за мускети от стената и го понесоха към дъното на шахтата.
Дърк светна към люлеещото се въже, опитвайки се да прецени разстоянието до него.
— Може би ще успея да го стигна от горния край на шкафа.
— Ако не си счупиш врата — добави Хокър, оглеждайки крехкия шкаф.
Сложиха го под въжето, а Дърк се изкатери на тясната му горна част, докато Хокър го държеше да не се прекатури. Самър се протегна нагоре и го хвана за глезените, докато той се опитваше да запази равновесие. Протегна ръце нагоре, но въжето беше на трийсетина или повече сантиметра от пръстите му.
— Дръж здраво, майоре — каза той, след това извика нагоре. — Джулиън, приготви се, ей сега ще скоча.
Прегъна колене и скочи от шкафа към края на въжето. Сграбчи го се една ръка, люшна се напред, после успя да се хване и с другата.
Внезапното дръпване изтегли едрия мъж към края на шахтата и той с усилие успя да се задържи на мястото си. Изстена от болка, когато Дърк се заизкачва ръка по ръка, докато най-накрая успя да обвие въжето с крака и започна да се катери.