Когато стигна горе и се прехвърли през края на шахтата, една не се хлъзна назад, но успя да се претърколи по гръб, за да може да си поеме дъх.
— Може би двамата с теб трябва да почнем работа в цирка? — каза той на Пърлмутър на пресекулки.
Когато чу неясния му отговор, извади фенерчето от джоба и плъзна лъча по вързания историк. Бързо започна да развързва възлите, започвайки от въжето през устата.
Пърлмутър заразтрива глезените си.
— Едва не ми откъсна краката.
— Съжалявам, трябваше да скоча. Къде е Трехорн? — Дърк светна наоколо.
Пърлмутър поклати глава.
— Не чу ли изстрела?
— Да — прошепна Дърк. — Хайде да извадим останалите.
Той бързо върза двете парчета въже заедно, омота единия край за вратата, а другия хвърли през ръба на шахтата. Когато Самър потвърди, че го е навила около кръста си, двамата мъже започнаха да й помагат да се катери по стената.
Минута по-късно Хокър също се озова при тях.
— Какво се случи тук, по дяволите? — попита той.
— Имахме посещение от нашите руски приятели — обясни Пърлмутър. — Изненадаха ни с Трехорн.
— Мансфилд? Тук, в Гибралтар? — попита Самър.
— Да, и онази жена. Отведоха Чарлз… — той посочи с ръка към тунела и тръгна в тази посока. Крачейки предпазливо, поведе групата и завиха зад ъгъла, но се поколеба насред крачка, когато чу сумтене.
— Бързо, светлина!
Самър му подаде фенерчето и Пърлмутър светна напред.
Там на пода лежеше Трехорн, вързан като глиган, но не се виждаха следи от кръв.
— Чарлз? — повика Пърлмутър.
Очите на Трехорн се отвориха и той запремигва бързо.
— Май съм задрямал. Може ли да махнеш тази светлина от очите ми?
Пърлмутър и Самър се впуснаха към него и започнаха да го развързват.
— Помислихме, че са те застреляли — каза Хокър, докато му помагаше да се изправи на крака.
— И аз за миг си помислих същото. — Трехорн потърка главата си. — Глупакът стреля точно до главата ми. Направо не мога да повярвам, че са ни проследили дотук. — Той изгледа групата извинително. — Съжалявам, но взеха писмото от „Сентинел“ за товара. Носех копие в джоба си.
— Няма да успеят да напуснат страната с него — обеща Хокър.
— Писмото няма значение. Те знаят всичко, което ние знаем.
— Досега не сме имали кой знае каква полза от това, което знаем — каза Пърлмутър, който продължаваше да разтрива китките си.
— Така е — съгласи се Трехорн, който се беше втренчил в тъмния тунел. — Онова, което ме притеснява, е, какво те знаят за златото, което е неизвестно за нас?
78
Хокър ги намери в едно испанско кафене на открито близо до хотела им да си ближат раните с тапас[35] и питиета. Пърлмутър и Трехорн вече бяха на три скоча, докато Дърк и Самър се чувстваха твърде разстроени, за да пият нещо повече от една сангрия. Самър се опитваше да избяга от себе си в туристическия гид на Трехорн за Гибралтар, който беше вдигнала от земята в тунела.
— Някои окуражаващи новини — обяви Хокър, докато си придърпваше стол. — Кралската гибралтарска полиция вече е по петите на двамата руснаци. Летището и търговското пристанище са вдигнати по тревога, а до довечера ще бъдат проверени всички големи хотели. В Гибралтар е трудно да се скриеш. Скоро ще ги намерим.
— Това, че искате да помогнете, е прекрасно — обади се Пърлмутър, — но сега е безсмислено да бъдат залавяни.
— Дори след като ви нападнаха с Чарлз, а нас оставиха да умрем?
— Джулиън е прав — каза Трехорн. — Беше неприятен сблъсък, но накрая никой не пострада. — Той се вгледа в полупразната си чаша с разочарование в очите. — Дойдохме в Гибралтар да намерим златото и да ги изпреварим. Но изглежда, че тук няма злато, което да бъде намерено.
— Въпреки всичко в това няма смисъл — включи се Дърк. — Няма доказателства, че е било върнато на руснаците или превозено до Англия.
— Всичко, с което разполагаме, е писмото на капитан Марш от „Сентинел“. — Пърлмутьр заоглежда чашата си с уиски. — Тръгнахме по следата в него и на мястото се оказа, че няма нищо.
— Ами ако сме търсили на грешното място? — попита Самър и свали гида, разкривайки пълна с надежди усмивка.
— За какво намекваш? — попита Трехорн.
— Тук в твоя гид има глава за историческите пещери в Гибралтар. Споменава се и една, наречена Ла Боведа, известна и като пещерата на Нелсън за известно време през деветнайсети век.
— Какво, пещерата на Нелсън казваш? — гласът на Пърлмутьр си беше възвърнал ехтежа.