— Първата снимка е направена вчера рано сутринта в шест часа местно време — обясни Негър. Влекачът и баржата се виждаха някъде в средата на океана. Негър нагласи скалата, за да види какво е местоположението им спрямо Източното крайбрежие. — Изглежда плава в северозападна посока и се намира на около сто мили от Северна Каролина.
— Май е на път за залива Чесапийк. — Пит се наведе на стола си. — Къде го разполага най-скорошната снимка?
Йегър увеличи второто изображение.
— Току-що свалих тази. — Той погледна часовия маркер. — Тази сутрин в пет и половина.
Двата плавателни съда сякаш бяха в някакъв вътрешен воден път. Йегър намали увеличението и се видя западен приток на Чесапийк, а съдовете се движеха на север. В най-горната част на снимката видяха позната извивка на реката.
— Те са в Потомак! — възкликна Джордино.
— Бреговата охрана има патрулна лодка на пост северно от Куантико — каза Гън. — Трябва да го спрат, щом приближи окръг Колумбия.
— Съобщи им каква е мишената им — каза Пит. — После уведомете Департамента за вътрешна сигурност да насочи всички сили срещу тях. — Той се зае да изучава снимките. — Те са само на двайсет до трийсет мили нагоре по реката. Какви са ресурсите ни на международното летище „Роналд Рейгън“?
— В хангара на НАВПД има един „Робинсън 44“ — отговори Гън. — Ще наредя да го заредят и подготвят за полет. Но не съм сигурен, че имаме дежурни пилоти.
Пит кимна на Джордино, преди да отговори на Гън:
— Ето ги пред теб.
80
Пит и Джордино вече излизаха от вратата, преди Гън да беше успял да набере телефонните номера. Те подгониха колата през оживеното предобедно движение и стигнаха за минути до вашингтонското национално летище „Роналд Рейгън“, южно от сградата на НАВПД. Пит даде газ покрай своя дом, преустроен хангар в отдалечена част на летището, и се насочи към терминала на частната авиация. Двигателят на яркотюркоазения хеликоптер вече работеше на празен ход пред хангара на НАВПД. Чакащият ги летищен екип им предаде машината и само няколко минути по-късно вече бяха във въздуха. Пит седеше на пилотското място.
Той насочи „Робинсън R44“ над река Потомак и по нея в южна посока, оглеждайки водите напред за влекача и баржата. Близо до Маунт Върнън[37] те прелетяха над двойка моторници на бреговата охрана, които бързаха надолу по реката. Няколко мили по-късно хеликоптерът прелетя над полуостров Мейсън Нек и Пит забеляза оранжев плавателен съд.
— Това е нашата мишена.
Когато наближиха град Куантико и близката военноморска база, започнаха ясно да различават влекача и следващата го баржа. До него вече имаше катер на бреговата охрана, който го насочваше към брега.
— Изглежда са го подкарали към обществената марина на Куантико — каза Джордино.
Пит направи кръг над двата съда, след това полетя обратно към Куантико. До марината имаше празен паркинг и той кацна там. С Джордино стояха на кея, когато влекачът спря успоредно на него. Двете моторници на бреговата охрана пристигнаха секунди по-късно и скоро пристанището загъмжа от въоръжени мъже.
— За какво е всичко това? — извика капитанът на влекача, който говореше с лек британски акцент. Потен, по шорти и тениска, беше свален на брега под дулата на оръжията.
Пит и Джордино се качиха на борда на баржата, след като и тя се плъзна успоредно на кея, и започнаха да отварят капаците на трюмните люкове. Един лейтенант от бреговата охрана се присъедини към тях, когато вдигнаха първия капак и тримата надникнаха в трюма.
— Пясък — установи Джордино.
Останалите три трюма също бяха пълни с фин пясък. Пит скочи в единия от тях и с дръжката на брадвата от противопожарния комплект провери половин метър надолу, но не откри нищо. Повтори упражнението и в останалите три трюма.
— Нещо? — попита Джордино.
Пит поклати глава. Той се качи обратно на палубата, а лейтенантът от бреговата охрана посочи влекача.
— Капитанът на влекача твърди, че изпълняват правителствена поръчка да изсипят пясъка по протежение на брега на река Анкостия за укрепване на брега. Имаме заповед да арестуваме и двата плавателни съда за пълна проверка. Ще извадим пясъка до зрънце, за да се уверим, че няма нещо скрито отдолу.
— Благодаря, лейтенант — каза Пит. — Подозирам, че няма да намерите нищо.
Двамата с Джордино отидоха на носа на баржата и се вгледаха във влекача, швартован пред тях.