— Господин Пит — попита Ана, — бихте ли ни казали каква е целта на вашето посещение в този район?
— НАВПД беше поканена от българското Министерство на културата да участва в издирването на кораб от късната отоманска епоха, потънал край българския бряг в края на осемнайсети век.
Ана погледна Ралин, после отново се обърна към Пит.
— Бихте ли се съгласили да забавите вашия проект с ден-два, за да ни помогнете?
— Какво имате предвид?
— Бих искала да разберете дали на „Кримска звезда“ има високообогатен уран.
— Ако е бил изобщо на кораба — отбеляза Пит, — може би онези, които го потопиха, вече са го прибрали.
— Напълно е възможно — каза Ралин. — Да се надяваме обаче, че вашето идване им е попречило.
— Защо не използвате местни ресурси? — попита Пит. — Турският военен флот със сигурност разполага с нужната техника.
— Да, турският флот наистина може да помогне, но не по-рано от седмица — отговори Ана. — Турция не е част от Европейския съюз и тук нямаме особени пълномощия. Ако високо обогатеният уран е още на борда, може да не остане там за дълго. В момента на мястото още има спасителни екипи, но довечера ще бъдат изтеглени. Искаме корабът да бъде проверен колкото може по-скоро. — Сините й очи срещнаха тези на Пит. — Може ли да се върнете на мястото на катастрофата и да проверите кораба за нас?
Пит се обърна към Джордино и Стенсет.
— Вече сме закъснели с един ден. Мястото, където „Кримска звезда“ потъна, ни е почти на път. Нашият потънал отомански кораб няма да избяга. Мисля, че можем още малко да отложим историческия си лов. — После се обърна към Ана. — Между другото ще ни е от полза да имаме приятел в Европол.
По лицата на Ана и Ралин се изписа облекчение. Тя се протегна през масата и потупа Пит по ръката.
— Вече имате.
5
Безпилотникът се наклони в мързелив завой, а силният вятър поддържаше дългите му тънки криле. Двете камери с висока резолюция на фюзелажа му сканираха земята километър и половина напред по маршрута му. За секунди бордовите компютри регистрираха право пред него малко летище, заобиколено от зелените кръпки на поля с люцерна.
Операторът на дрона наблюдаваше видеозаписа на голям екран пред себе си. Камерите се съсредоточиха върху дузината военни транспортни самолети, паркирани близо до един хангар, а после се насочиха към голям черен автомобил. С едно натискане на клавиша изображението се увеличи и се видя лимузина ЗИЛ, руско производство. Пътниците на задната седалка бяха с военни униформи.
Операторът активира прицела, наслагвайки върху изображението на автомобила пулсиращ червен кръг с мерник в средата. Набитият мъж в син костюм, който стоеше до него, проучи монитора, после изкомандва:
— Огън.
Мерникът се оцвети в зелено и от компютъра се чу бръмчене.
Мъжът в синия костюм се извърна от монитора и извика към зила, паркиран на няколко метра от него.
— Генерале, със съжаление трябва да ви съобщя, че вие и майорът току-що бяхте изпарени от удар на ракета, изстреляна от безпилотник. — В гласа на мъжа ясно се долавяха нотки на удовлетворение.
Захарин, руският генерал от военновъздушните сили, възрастен мъж с нездрав вид, слезе от колата и заоглежда сивото небе над главата си. Не видя, нито чу нещо.
— На юг е, генерале.
Руснакът се завъртя на токове и се втренчи в южна посока. Няколко секунди по-късно се видя сивият дрон, който се спусна за кацане на пистата, рулира по нея и спря до лимузината. Малко по-дълъг от колата, безпилотникът имаше тясна конструкция с двоен фюзелаж, която леко напомняше на катамаран с криле.
— Почти безшумен е — отбеляза Захарин, пристъпвайки, за да го огледа отблизо.
— Това беше една от конструктивните цели на „Перегрин“ — каза Мартин Хендрикс. Холандецът със закръглено лице, тъмнорижава коса и отривист властен глас се вторачи с гордост и примирение в своето творение. Костюмът от „Армани“ и изправената му стойка свидетелстваха за неговия успех, но в тъмносините му очи се четеше скръбна интелигентност.
— „Предатор“ и „Рийпър“ на американците са по-големи и по-тежковъоръжени — обясни Хендрикс, — но са сравнително шумни и лесно откриваеми с радар. Стават, ако воюваш срещу партизани на коне в Афганистан, но не са толкова резултатни срещу технологично по-развит противник. — Той посочи острите ъгли на фюзелажа и крилете на дрона. — Моля, обърнете внимание на профила на „Перегрин“. Формата му е такава, за да отклонява радарните сигнали. Повърхността му е покрита с материал, който поглъща радиовълните. Това му позволява да лети почти невидим за наблюдатели от земята и радари.