Пит също го беше видял. Беше Васко, който вдигаше тежко оръжие към рамото си. Пит наклони носа на хеликоптера, за да увеличи скоростта, като същевременно рязко зави надясно.
Васко имаше много малко време да се прицели в бързо летящата машина, затова просто насочи ерпегето и дръпна спусъка. Граната излетя сред пламъци от гранатомета в мига, когато Пит наклони вертолета настрана.
Снарядът изсвири покрай фюзелажа на хеликоптера и замалко щеше да го пропусне. Обаче закачи задното витло и избухна.
Взривът откъсна опашката и от нея се посипаха отломки върху долната част от фюзелажа и машинното отделение. Ранената машина профуча пред влекача, преди смъртоносният удар да започне своето въздействие. Кокпитът се изпълни с дим от повредения двигател. Пит почувства, че машината започна да се върти заради изгубеното задно витло. Той протегна ръка към джойстика и затвори дросела.
Това сякаш инстинктивно действие освободи главното витло от двигателя, премахвайки въртенето, резултат на въртящия момент. Създаде се и автономно въртене на витлото под въздействие на въздушната струя, което намали скоростта на падането. С помощта на инерцията Пит можа да осъществи донякъде контролирано спускане. Но разполагаха само с няколко секунди, преди да се приводнят.
— Кацаме! — извика той, макар да знаеше, че бреговата линия е на повече от осемстотин метра от тях.
Кокпитът беше пълен с гъст син пушек. Двамата с Ал едва се виждаха един друг, да не говорим за пътя пред тях. Пит беше притиснал буза в страничното стъкло и гледаше как водната повърхност бързо приближава, след това стрелна поглед напред. Голямата черна маса се виждаше, но нямаше да стигнат толкова далеч, че да се опасяват от сблъсък.
През страничното стъкло Пит гледаше как машината губи височина, докато не се озова на петнайсетина метра над водата. Тогава дръпна назад джойстика, за да повдигне носа и така да намали скоростта.
Когато до водата оставаха три метра, той завъртя дросела, за да убие още скоростта, после изключи двигателя.
Хеликоптерът се стовари с голямо сътресение във водата. Приводнявайки се на корема си, машината остана за няколко секунди на повърхността, докато от двигателя излизаше черен пушек. После потъна под повърхността, а главното витло разплиска водата в залива. Две от перките му се счупиха от удара, продължавайки да се въртят във водата.
Разпадайки се под водата сред облаци мехурчета, машината потъна на дъното, без да се види и следа от двамата души в кабината.
83
— Предполагам, че все пак ще ни се наложи да поплуваме — каза Джордино, когато водата започна да залива коленете му.
Пит освободи предпазния колан.
— Трябва да изчакаме, докато се напълни с вода, за да можем да отворим вратите.
Макар да се бяха спуснали без помощта на двигателя, той успя да изпълни образцово приводняване и никой не пострада. Единственият проблем беше, че кацнаха в залива.
Макар машината да беше потънала, кабината беше само наполовина пълна с вода. Двамата мъже търпеливо изчакаха водата да се издигне над рамките на вратите. Хеликоптерът беше потънал на шест метра дълбочина и продължаваше бързо да се спуска. Те си поеха за последен път дъх в оставащия въздушен мехур, отвориха вратите и заплуваха към дневната светлина.
Изскочиха на повърхността, зяпайки широко за въздух, и тъкмо се ориентираха в коя посока е брегът, за да плуват към него, когато две въжета разплискаха водата до тях.
— Хванете се и ние ще ви издърпаме на борда — извика мъжки глас.
Пит се обърна и видя един голям черен платноход да пори водите на залива. Той се протегна за най-близкото въже и бе издърпан към извития дървен борд на съда. От оръдейните портове един етаж под главната палуба стърчаха дулата на оръдия. Пит с изненада разпозна кораба — беше КСЩ[39] „Констълейшън“, тримачтов платноход отпреди гражданската война и дългогодишен музеен съд, домуващ в балтиморското пристанище.
Той се изкачи до релинга и се прехвърли на борда. Малка група мъже на средна възраст държаха другия край на въжето, а в това време друг екип издърпа Джордино на борда.
— Благодаря за помощта. — Пит изтръска водата от себе си като куче. — Не очаквах да видя платнохода да се разтъпква в залива.
Приближи се мъж с хавайска риза и наблюдателни очи.
— Току-що излезе от сухия док. Правим пробно плаване, за да проверим дали е мореходен. По-късно през лятото се надяваме да плаваме до Ню Йорк и Бостън. — Той протегна ръка. — Аз съм Уейн Валеро. Оглавявам доброволческия екипаж на „Констълейшън“.