„Констълейшън“ наближи влекача. Когато се намираше на по-малко от двайсет метра от него, корабът леко зави надясно, за да изкара зареденото оръдие на позиция за стрелба. Пит стоеше зад оръдието — изчакваше да се покаже рулевата рубка на влекача и тогава дръпна ремъка.
Оръдието изригна с трясък пламъци и облак дим, стреля от упор. Тъпоносият снаряд профуча през мостика на влекача, разби щурвала на парчета и пътьом отнесе лявата ръка на щурмана.
Застанал малко встрани от рулевата рубка, Васко отговори по същия начин. Зареди гранатомета и стреля по кораба. Бронебойната граната проби най-долната палуба, преди да се взриви ниско в кораба, разкъсвайки дъските на борда и наводнявайки дъното на трюма, където се плискаше трюмната вода. Останалите трима от екипажа на влекача, които не бяха ранени, грабнаха калашниците и обсипаха „Констълейшън“ с куршуми.
— Дръжте главите ниско и презаредете — нареди Пит.
Разчетът от доброволци издърпа оръдието назад и изми дулото с мокра четка.
Дървеният боен кораб беше изпреварил влекача, излагайки мъжете на кърмовата палуба на обстрел. Куршумите отнесоха релинга и парчета от палубата, докато разчетът бързаше да презареди оръдието.
— Този път ще използваме шрапнел — обяви Джордино, докато натикваха в дулото следващия снаряд.
Когато започнаха да избутват оръдието към релинга, един от разчета падна на земята с вик:
— Улучен съм!
Пит извъртя оръдието към кърмовата палуба на влекача и произведе втори изстрел. Шрапнелът беше пълен с оловни топчета, които след излитането от оръдейната цев се разпръснаха като огромен облак сачми. Платноходът беше твърде близо, за да може изстрелът да покрие голяма площ, но съсредоточеният огън улучи единия от екипажа и го уби на място.
Васко презареди ерпегето и изстреля друга граната, този път по-добре прицелена. Тя профуча над главата на Пит и улучи бизанмачтата на десетина метра зад гърба му. Целият кораб потрепери, а треските и шрапнелът се посипаха по оръдейния разчет. Взривът запали бизанмачтата, а след нея лумнаха въжетата и платната, бълвайки пламъци към небето.
Пит се опита да събере разчета за още един изстрел, докато виковете на ранения и мъжете, които се опитваха да загасят пламъците, се сляха в кресчендо.
— Последният снаряд — предупреди Джордино. Той вдигна дванайсетфунтов плътен снаряд, предназначен за по-малко гладкоцевно оръдие.
Пит се втренчи яростно във влекача.
— Давай!
Оръдието беше избутано напред и прицелено назад над кърмата, защото „Констълейшън“ беше изпреварил доста влекача. Пит се прицели в човека, който стреляше от кърмовата палуба. Точно когато дръпна кожения ремък, корабът се разтърси, а откъм трюма се чу стържене. Оръдейният изстрел пропусна целта, а мъжете около оръдието изпопадаха на палубата.
— Заседнахме! — извика един от екипажа. — Пазете се от бизанмачтата!
Сътресението от рязкото спиране отвори пукнатина във вече повредената мачта. Тежката греда се пречупи ниско над палубата и се наклони наляво. Такелажът се изпокъса, а горящото платно се свлече, докато мачтата падаше настрани и рухваше върху релинга откъм левия борд. Платното и въжетата изплющяха върху повърхността, а рейте се забиха във водата. Сега пламъците лумнаха в нова посока — нагоре.
Сред хаоса Пит чу вик, че капитанът е повален. В подножието на бизанмачтата намери ранения Валеро проснат възнак. Неколцина от доброволците се грижеха за него. Раната му беше от осколките на гранатата и Пит видя, че не изглежда добре.
Водачът на групата доброволци го погледна с изцъклен поглед.
— Как се справи платноходът?
— Великолепно!
— Спрете ги! — каза мъжът, после затвори очи.
— На всяка цена — отговори Пит. — Никога няма да забравя това, което направи.
Обърна се към релинга и с изненада видя влекача да ги наближава. Първият оръдеен изстрел беше повредил руля и хидравликата му. Неконтролираният рул се бе завъртял обратно в централно положение и сега влекачът продължаваше по своя първоначален курс.
Пит зърна Васко в рулевата рубка, който се опитваше да завърти безрезултатно щурвала.
Влекачът, който напредваше успоредно на „Констълейшън“, мина под падналата бизанмачта и се блъсна право в долната рея. Реята се строши във водолинията, но тъй като влекачът продължи напред, останалата част от мачтата се плъзна по палубата му и се заби в рулевата рубка. Влекачът заблъска срещу реята, но трябваше да се справи с цялата тежест на заседналия платноход и тъй като баржата тежеше отзад, спря на място.