Пит видя две въжета да висят от горната рея край релинга и веднага оцени явилата се възможност. Втурна се обратно към оръдейния разчет.
— Бързо, заредете двоен заряд барут и стреляйте.
Той грабна една от извитите саби, които беше качил от оръдейната палуба, и подаде другата на Джордино.
— Какъв е планът? — попита неговият приятел.
— Следвай ме — отговори Пит. — Ще го вземем на абордаж!
84
Васко погледна през разбития прозорец на мостика и изпсува. Влекачът беше завил встрани от плитчините и продължаваше нагоре по реката към нос Уагнър — точно там искаше да отиде. Щеше да накара някого от екипажа долу да поеме ръчното управление на руля, докато не стигнат местоназначението си. После щяха да освободят баржата и да избягат. Единственият проблем беше музеен експонат, който плаваше пред тях.
Поне оръдието на „Констълейшън“ вече не стреляше. Не знаеше дали гранатите или бушуващите на кораба пожари го бяха накарали да млъкне. За да е сигурен, Васко отиде до задната част на мостика и презареди гранатомета. Вдигна го, за да се прицели, и с шок установи, че платноходът е заседнал и се намира право пред носа на влекача. Васко се хвърли към щурвала на „Лорън Бел“, за да избегне бизанмачтата, но той се въртеше свободно в ръцете му.
Влекачът се заби в реята и спря на място, а отгоре му се посипаха парчета горящи платна и въжета.
Васко излезе откъм задната част на мостика и бе посрещнат с рев от оръдието, стрелящо от упор. Този път нямаше повреди, но гъст облак бял пушек обгърна влекача. След това Васко видя две привидения да изскачат от облака — двама мъже долетяха на въжета и скочиха на борда, стиснали в устите си саби.
Въжето на Пит го запрати близо до кърмата на „Лорън Бел“. Той падна на краката си и стремително се впусна към двамата оцелели моряци. Единият се бе отпуснал на коляно, за да презареди пушката си, а другият се беше прицелил в оръдейния разчет на платнохода. Правият моряк се обърна и замахна с приклада, но Пит беше по-бърз. Той се наведе, за да избегне удара, и заби сабята в торса на мъжа. Стрелецът залитна към него, Пит отпусна ръкохватката и бутна умиращия настрана. После се хвърли към втория стрелец, преди да е успял да зареди оръжието си.
Този тип беше по-едър от Пит и скочи енергично на яките си крака. Заби приклада в гърдите на Пит и използва инерцията от удара да го повали на палубата. Пит се претърколи и скочи на крака, но отнесе удар с приклада в лявото си рамо. Контрира с дясната ръка и закачи бузата на мъжа, който се замая от удара. Пит стрелна ръце напред и се опита да измъкне пушката от ръцете му.
Подобна битка се разиграваше и зад мостика. Джордино се беше приземил близо до него, изскочи от пушека и видя Васко да се прицелва с друга граната в „Констълейшън“.
Той се хвърли напред и вдигна сабята за мощен замах. Васко го забеляза в последния миг и вдигна гранатомета, за да се защити. Старата сабя се стовари върху металната тръба и острието се счупи в основата на ефеса.
Васко погледна в лицето своя нападател и с шок установи, че е Джордино.
— Отново вие! — изрева той.
— Да не би да си очаквал Червената шапчица? — Джордино замахна с ефеса и го стовари в стомаха на Васко. Той изръмжа и в отговор замахна с гранатомета, стоварвайки го върху главата на Джордино.
Джордино хвърли ефеса настрана и сграбчи гранатомета, завъртя дулото му настрани от платнохода към кърмата на влекача.
Двамата мъже се блъскаха и дърпаха с все сили, за да завладеят оръжието.
— Не си достатъчно силен, джудже такова — подигра се Васко на противника си.
Джордино не отговори, но напрегна всички сили срещу по-едрия си противник, докато Васко не започна да стиска зъби и да криви лице. Джордино беше като скала и напрежението изобщо не му личеше.
Когато осъзна, че губи борбата, Васко стрелна ръката си към пистолетната дръжка и натисна спусъка.
Малката ракета излетя от тръбата, удари кнехтите и клуповете на буксирните въжета на кърмата и избухна с оглушителен трясък.
Реактивната вълна от другия край на тръбата опърли Джордино и временно го ослепи.
Васко се възползва от това. Ритна Джордино в слабините, изтръгна гранатомета от ръцете му и го стовари върху главата му. После замахна широко и яростният удар отхвърли Джордино назад, за да се стовари върху релинга. От сътресението при падането върху палубата той си върна зрението отчасти. Присви очи назад към кърмата, но откри, че е празна.
Пит и другият мъж бяха изчезнали.
85
Пит чу шума от изстрелването на граната и притисна гръб към кърмата. Гранатата се взриви на по-малко от шест метра от него. Взривната вълна го прехвърли през релинга и можеше да го убие, ако не беше човешкият му щит. Бяха все още вкопчени със стрелеца и по-едрият мъж пое шрапнела и главното сътресение от взрива.