— Господине, излизайте вече оттам! — извика Кенеди.
Докато Пит събираше четирите краища на веригата, водата започна да нахлува по-бързо. Вдигна ги над бомбата и ги закачи на куката на въжето.
— Хайде вдигай! — извика той.
Едва беше извикал, когато каскада от вода се заизлива от всички страни в трюма. Пит се хвана за въжето и се набра върху бомбата, докато трюмът се пълнеше с вода. Въжето се опъна и бомбата беше вдигната от палета, блъскайки се в стените на трюма, докато баржата потъваше. Пит затаи дъх, докато отгоре му се изливаше водния порой. Почувства още няколко вибрации, докато бомбата се люлееше и блъскаше в металните преградни стени. После шумотевицата престана и водата около него се успокои.
На борда на „Лорейн“ Кенеди гледаше в шок как баржата потъва заедно с мъжа в трюма. Двигателят на лебедката полагаше толкова усилия, че направо премести кораба настрана, а стрелата почти опираше във водата. Рибарят си помисли, че въжето на екскаватора се е закачило някъде на баржата, и точно се готвеше да го освободи, когато главата на Пит изскочи на повърхността.
Той я разтърси, за да освободи очите си от водата, и вдигна глава към Кенеди.
— Извадихме я, а сега остава да я вдигнеш на борда.
Кенеди не пускаше бутона на лебедката, докато машината се бореше да извади тежкия предмет. Корабът бавно започна да се изправя, а той гледаше онемял как Пит се появява от вълните, седнал върху голяма черна бомба.
— Седнал си… седиш върху бомба! — заекна той. — Неизбухнала?
— Не — отговори Пит с крива усмивка, — тази е атомна.
87
Военният хеликоптер се спусна ниско над източното крайбрежие на Мериленд, увисна над една празна ваканционна вила и кацна на автомобилната й алея. Екип от сапьори и специалисти по ядрени оръжия изскочиха от двете му страни и се втурнаха към задния двор на сградата. Вилата се издигаше над живописно заливче в Чесапийк на име Хънтингфийлд Крийк с малък пристан във водата. В края му стоеше изоставена руската бомба.
До бомбата беше задействан мощен заглушител на радиочестоти, за да попречи на детонация от подаден от разстояние сигнал. След това екипът оръжейници внимателно проучи оръжието и потвърди, че е активирано чрез задаване на дълбочина. Те преодоляха сензора за водно налягане, разглобиха няколко външни елемента, за да свалят спусъчния механизъм, и накрая обезвредиха трийсеткилотонното оръжие.
В другия край на Чесапийк Пит стоеше на носа на „Лорейн“ и наблюдаваше с доволство как полицейската лодка ги пъди към Балтимор. Цяло ято полицейски лодки се стрелкаше панически насам-натам в опит да отцепи петмилна зона на безопасност около далечния пристан, където Пит беше оставил бомбата.
Риболовният кораб плаваше обратно към река Патапско, където съвсем близо до пристанище Балтимор намериха заседналия „Констълейшън“. Старият тримачтов платноход беше заобиколен от полицейски и пожарни лодки. Мъртвите и ранените бяха свалени от борда, пожарите изгасени и помпите включени, за да изхвърлят нахлулата на различни палуби вода. Пит забеляза, че влекачът „Лорън Бел“ все още е успоредно с мидела на платнохода, а неколцина полицаи проучваха всеки сантиметър.
— Ей, моряко, ще ме вземеш ли на стоп? — чу се вик от палубата на платнохода.
Пит погледна, видя Джордино да му маха от палубата и накара Кенеди да приближи рибарския кораб успоредно на платнохода. Джордино се сбогува с оръдейния разчет, слезе по трапа, спуснат за полицейската лодка, и скочи на борда на „Лорейн“.
Целият беше покрит с изгаряния и натъртвания, но на лицето му сияеше усмивка.
— Трябваше да се досетя, че ще се уредиш с разтоварващ круиз, докато ние останалите си цапаме ръцете.
— Нали знаеш, че ненавиждам ръчния труд — отговори Пит. — Ще се оправи ли „Констълейшън“?
— За сега има еднопосочен билет за сухия док, но ще се оправи.
— Днес екипажът от доброволци помогна да спасим живота на много хора.
— Къде остави бомбата? — попита Джордино. — Опитах се да те последвам, но рулят на влекача беше повреден от нашата стрелба.
— Предполагам и нашият гологлав приятел?
Джордино се усмихна.
— Намерихме тихо заливче от другата страна на Чесапийк — обясни Пит, — колкото може по-встрани.
Джордино погледна към Кенеди, който стоеше зад щурвала.
— Момче, ето това, което сте качили на борда, се казва стрида.
Рибарят само кимна, сякаш просто си беше свършил работата за деня.
Рибарският кораб влезе с вдигнато платно в пристанище Балтимор, чийто вход беше пламнал от многото мигащи полицейски лампи. „Лорейн“ влезе с маневри в празния пристан на бреговата охрана, който беше пълен с официални лица от различните институции по охрана на законността. Когато Пит и Джордино слязоха от кораба и помогнаха на Кенеди да го швартова, на пристана се появиха две черни лимузини. От първата изскочи охраната от тайните служби, а от втората слязоха вицепрезидентът Сандекър и Руди Гън.