— Може ли сега да ви покажа пещерата „Нелсън“?
— Направете го, моля — усмихна се Самър.
Финли ги поведе през огромната стоманена врата в трезора. Той беше построен в естествена пещера, като строителите бяха добавили само бетонна заливка на пода и рамката за вратата. Сводестите варовикови стени и таван се простираха на близо петнайсет метра в хълма.
— Испанците са наричали това място пещерата Ла Боведа — каза Финли. — През 1805 е прекръстена на пещерата „Нелсън“, когато известен брой загинали в Трафалгарската битка моряци са докарани тук, преди да бъдат погребани. Когато през 1887 г. Англо-египетската банка купува имота и построява сградата, включваща пещерата, почти всички са забравили, че е била наречена „Нелсън“.
— Много умен начин да си направиш трезор — отбеляза Пърлмутър.
— Вероятно са искали да направят икономия от строителните работи — допълни Трехорн.
— Сигурно сте прави. — Финли почука с кокалчетата на пръстите си по стената. — Варовиковият слой е дебел най-малко девет метра, така че със сигурност мястото е напълно безопасно за съхраняване на пари.
— Или руско злато — подхвърли Самър.
Финли ги преведе покрай няколко редици депозитни кутии, голям сейф за налични пари и накрая се озоваха пред голяма метална клетка в задната част на трезора. Старата метална врата беше отворена, а вътре се виждаха струпани един върху друг дървени сандъци от отминала епоха. Двамата войници бяха вътре и вадеха поредния сандък, а после се промъкнаха покрай групата.
— Златото на Романови, за да бъдем точни — каза Финли, отговаряйки на подхвърлянето на Самър.
— Донесено е тук, за да може Английската банка да отрече, че го притежава? — попита Трехорн.
— Така мисля. Златото е изнесено от Русия и е прехвърлено на КНВ „Сентинел“ при пълна секретност. „Сентинел“ го докарва тук за временно съхранение, в очакване на превозването му в Англия. Обаче се случват две неща. Общественото недоволство в Петроград нараства и се стига до абдикацията на царя. А „Сентинел“ е потопен само ден след като е докарал златото тук. Онези, които в Англия са знаели за договора, са сметнали, че корабът е потопен заедно със златото. Управителят на Англо-египетската банка и представителят на Английската банка за региона сключват сделка да запазят златото тук в очакване политическото положение в Русия да се изясни. — Той поклати глава. — Казаха ми, че представителят на Английската банка загинал, когато корабът, на който плавал, за да се върне в Англия, бил торпедиран.
Трехорн потърка брадичката си.
— Значи и Английската банка не е била наясно?
— Допреди две седмици, когато съобщихме на гуверньора и поискахме да осигури транспорт и охрана.
— Кой друг е знаел? — попита Самър.
— На практика никой извън Гибралтар. Говори се, че премиерът и кралицата били шокирани от новината. Разбира се, те се надяват съществуването на златото да бъде запазено в тайна.
— Трудно в днешно време — поклати Дърк глава. — Къде ще го закарат?
— Армията ще го транспортира до летището и оттам с военен самолет до Лондон. Ще бъде складирано в правителственото хранилище за злато в центъра на Лондон под улица „Треднийдъл“.
Самър погледна към Финли:
— Откъде знаехте, че днес е денят?
— В архива ни имаше копие от проектодоговора, така че знаехме много добре кога изтича срокът. Можете да си представите моя шок, когато вчера в банката се появихте вие, а след вас — руснаците.
— Мда — усмихна се Трехорн, — измъкнахте се на косъм.
— Нищо не знаете — въздъхна Финли.
— Не сте имали подписано копие на договора, нали? — попита Пърлмутър.
— Точно така — кимна банкерът. — Докато руснаците не ни донесоха подписания екземпляр, нямахме правно основание. Сега вече имаме доказателство за законността на договора. Британското правителство трябва да ви благодари за това.
— А останалите клаузи от договора? — попита Дърк.
— Ще предяви ли претенции британското правителство за правата си върху полезните изкопаеми?
— Кой може да каже? Ако някога тези права бъдат признати, Британия ще стане най-богатата нация в света. Предполагам обаче, че руснаците по-скоро биха ни обявили война. Вероятно въпросът ще бъде заметен под килима в името на дипломатическата тайна. Жалко за вас.
— Защо? — попита Самър.
— Защото съм сигурен, че в другия случай кралицата щеше да ви направи всички почетни рицари.
— Рицари? — удиви се Трехорн. — Боже, това наистина щеше да е страхотно.
Самър поклати глава при тази мисъл.