Джерард поклати глава.
— Никакви при пресичането, нито при влизането в базата.
— Какъв е статусът на „Перегрин“?
— Както ми наредихте, вдигнах го във въздуха преди изгрев. В момента се намира на десет мили северно от нас. — Той почука със ставите на пръстите си по пулта.
— Когато минете на ръчно управление за демонстрацията, той е програмиран да премине в полет на ниска височина от тук до Балтийско море.
— Благодаря, Джерард. Аз поемам от тук нататък. — Хендрикс посочи самолета си. — Бих искал ти и шофьорът да се качите веднага на самолета. Той ще ви откара в Стокхолм. Остани там, докато моят адвокат се свърже с теб.
Техникът погледна своя началник и кимна.
— Разбирам. Сбогом, господин Хендрикс.
Самолетът излетя няколко минути преди кортежът на президента Вашенко да влезе в летището и да спре до подиума. Руският президент направи преглед на войниците, държа реч и го качиха на един от щурмовите хеликоптери за кратка обиколка. Той обсъди накратко полета със своите помощници и бе насочен от генерал Захарин към подиума, където Хендрикс беше пренесъл пулта за управление на „Перегрин“.
— Господин президент — започна Захарин, — мога ли да ви представя Мартин Хендрикс, конструктора на дрона „Перегрин“?
— Чух хубави неща за вашия безпилотник — каза Вашенко. — Разбрах, че дори е спасил руски моряци в Черно море. Къде е вашето изобретение?
— В небето над нас, господин президент. Както показах на генерал Захарин, големият му обхват го прави труден за откриване. Каня ви да установите неговото местоположение, ако можете.
Вашенко огледа небето и се заслуша да чуе двигателя, но не видя и не чу нищо. В това време Хендрикс използва мощната камера на „Перегрин“, за да се прицели в подиума на няколко метра от тях. Той обърна видеоекрана, за да го покаже на президента.
— Ние стоим ето тук — посочи той екрана. — Ако активирам лазерния прицел, който по случайност работи и с вашите противотанкови ракети „Вихър“, ще го видите как прихваща нашето местоположение.
Той набра команда на клавиатурата и на екрана се появи премигващ червен кръг, който обгради изображението на тримата мъже.
— Много впечатляващо — кимна президентът. — Кажете, от коя посока идва дронът?
Хендрик не обърна внимание на въпроса.
— Дронът е въоръжен и готов за атака — каза той. — Ако исках да ви убия, просто щях да натисна тези два червени бутона и да изстрелям ракетите му.
Когато се протегна и натисна двете копчета, Вашенко нервно се изсмя.
— Защо ви е да правите това?
Захарин посочи северната част на небето.
— Това ли е? Какви са тези кълба дим?
Когато Вашенко се обърна да погледне, Хендрикс прошепна в ухото му:
— Господин президент, ще ви убия по същия начин, както вие убихте моето семейство в небето над Украйна.
Бръкна в джоба си и извади металния предмет, който беше винаги у него. Издраният и полуразтопен кръст, който жена му беше носила на врата си. Той го стисна леко в двете си ръце, след това вдигна очи и зачака идването на двойката ракети.
90
Хладен ветрец повя над хълмчето, разхлаждайки гостите на сватбата, събрани в малката беседка. Свежи цветя и дълги ленти украсяваха постройката с традиционните за българска сватба цветове — бяло и червено. Отвъд сушата Черно море осигуряваше лазурен фон под яркото септемврийско слънце.
Булката носеше проста бяла рокля, която потрепваше от морския бриз. Младоженецът беше с черен костюм и червена вратовръзка. В ръката си стискаше черен бастун. След като завършиха вричането си, Ана и Петър Ралин се обърнаха един към друг и се целунаха пред събралите се гости, предизвиквайки одобрителен шум.
Младоженците се размесиха със своите роднини, когато келнерите започнаха да поднасят шампанско, а по-младите гости се хвърлиха да танцуват. Докато си пробиваха път през тълпата, Ана и Ралин се озоваха пред една висока двойка.
Ралин стисна ръката на Пит:
— Толкова се радвам, че успяхте да дойдете днес.
— Не бих го пропуснал — усмихна се Пит, а после им представи съпругата си Лорън.
Ана прегърна Пит, после се обърна към Лорън.
— Ако не беше вашият съпруг, днес с Петър нямаше да сме тук.
— Чух, че сте преживели големи изпитания — отговори тя. — Радвам се, че все пак се стигна до този специален ден.
— Планирахте ли меден месец? — попита Пит.
Ана се усмихна.
— Отиваме за една седмица в Хиос.
Ралин поклати глава.
— Настоява да работи дори по време на медения ни месец.