— Отиваме, за да се опитаме да потвърдим, че корабът, който потъна там, е бил „Бесо“ — обясни Ана. — Разговарях с децата ви за една руска подводница от Първата световна война, потънала в района, която може да е привлякла „Бесо“, за да извади ценности от нея.
— Да, и аз подочух нещо такова — каза Пит. — Манкедо вероятно си е помислил, че там го чакат купища злато, и в опита си да го извади, се е сблъскал с руски агенти.
— Трябваше да се откаже, когато успя да се измъкне — каза Ана. — При разследването на Мартин Хендрикс установихме, че е превел на Манкедо двайсет милиона долара в кипърска банка. И други пет милиона на мъртвия му съдружник Иля Васко. Нито един от двамата не е изтеглил парите.
— Предполагам, вече е ясно, че Хендрикс не е подкрепял проруските бунтовници в Украйна.
— Точно обратното. Твърде късно открихме, че неговата жена и двете му деца са били в полет № 17 на малайзийските авиолинии, когато самолетът е свален близо до Донецк през 2014 година. Действал е изцяло от желание да си отмъсти на руснаците и сепаратистите.
— Този човек за малко не предизвика Трета световна война — каза Лорън.
— Да, но в известен смисъл все пак успя — отговори Ана. — Сега Съединените щати оказват по-голяма подкрепа на Украйна, а новият руски президент изтегли всички руски войски от района. Насилието намалява и може би Украйна ще успее да си върне изгубените земи.
— Ана, стига сме говорили за работа — намеси се Ралин. — Хайде да празнуваме.
— Съжалявам, Петре, прав си. Лорън и Дърк, какви са вашите планове, докато сте в България?
— Имаме намерение да посетим Рилския манастир и да се разходим по крайбрежния път до Варна.
— Освен това възнамерявам да изследваме отоманския кораб, който открихме. След това искам да купя една стара, ръждясала италианска кола.
— А Ана — побърза да се намеси Лорън — ще ми каже къде си заслужава да се пазарува, докато ти си под водата.
Пит хвана Петър под ръка и му каза:
— Хайде, Петре, ще ти купя едно питие, докато още не съм разорен. Ще си поговорим за богати корабни останки, ретро автомобили и силни жени.
Двамата се отправиха към бара, а Ана се обърна към Лорън:
— Той е човек от друго време, нали?
Лорън погледна с гордост след Пит и се усмихна.
— Да, но съм щастлива, че живее в нашето.