Джордино се обърна към Ана.
— Изглежда, че корабният манифест е бил законен.
— Да — кимна Ана, — но хората от спасителния кораб явно са се интересували от нещо друго.
— Ако ВОУ е бил пренасян на борда — попита Пит, — кутия или сандък с каква големина биха били нужни?
— В зависимост от количеството, но не много големи. Ако са били взети мерки за безопасност, трябва да е бил поставен в защитна туба, която на свой ред е стояла в малък обезопасен сандък. Това, че вторият инженер е бил изложен на радиоактивно облъчване, може би е указание, че ВОУ не е бил достатъчно защитен. Вероятно е бил замаскиран като обикновена стока.
— Тогава сигурно е в машинното — реши Пит. Той обърна подводницата и пое назад, заобикаляйки жилищния отсек, за да излезе на късата задна палуба. За разлика от носовата част кърмата беше повредена: сега представляваше сплетена маса от извита стомана. Край един от по-ниските трапове зееше дупка, откривайки задната част на машинното отделение.
— Пробили са си път в машинното — тихо отбеляза Ана.
— Направо магистрала — подхвърли Джордино. — Обаче не изглежда да са използвали експлозиви.
— Може би с грайфер — предположи Пит.
Джордино изсумтя.
— Предизвикали са големи разрушения. Ако е било само за ВОУ, можеха да го извадят един-двама водолази.
Пит придвижи подводницата до назъбения отвор и я наклони към него. Прожекторите на плавателния съд осветиха палубата на машинното отделение, разкривайки чисто и неповредено помещение. — Тази гледка събуди паметта му. — Сандъкът. Трябваше да се сетя. В машинното имаше сив сандък. Когато намерих втория инженер, той лежеше проснат върху него.
Те огледаха отделението, но сивият сандък на Пит не се виждаше никъде.
— Това са търсели — заключи Джордино. — Може би във вашата история за урана има зрънце истина.
— Надявах се да греша — отговори младата жена.
Пит подкара подводницата нагоре и за момент увисна над задната палуба на „Кримска звезда“. Погледна цифровия компас и насочи плавателния съд в западна посока.
— Ще изплаваме ли?
— Малко ще заобиколим по пътя си обратно — отговори той.
Джордино вече беше започнал да оглежда терена пред тях. След като минаха около хиляда метра, той махна на Пит.
— Възможна цел вляво пред нас.
Пит видя черно петно в далечината и зави към него. Малко по-късно се появиха ръждясалите останки на „Керч“. Съвсем не приличаше на гордия боен кораб, който беше разгледал на снимката. Лежеше с кила нагоре, опрян върху голяма пясъчна дюна, която покриваше частично кърмата му. Носът се беше сплескал от удара в дъното, докато централната част на кораба представляваше кафява маса от покрита с утайки ръждясала стомана.
Пит насочи подводницата към мидела на кораба, където по останките на надстройките се виждаха още по-големи разрушения. Той забеляза очевидна разлика в преплетения метал, който беше извит отстрани на мостика, където зееше дупка. Там се виждаха множество скорошни вдлъбнатини.
— И тук са поработили — отбеляза той. — Тези бразди със сигурност не са от 1917 година.
Той проследи повредите до задната част на надстройката, където беше направена дори по-голяма дупка в една преграда, разположена по-ниско.
Джордино посочи черен предмет, който стоеше на палубата под отвора.
— Да хвърлим едно око на това.
Пит спусна подводницата до равнището на палубата и я обърна към предмета. От едната страна съвършената му квадратна форма се нарушаваше от ръкохватка и шайба.
— Това е сейф! — възкликна Ана.
— Вероятно за заплатите на екипажа — предположи Пит. — От спасителния кораб са го измъкнали от кабината на капитана.
— Все още е заключен и запечатан — каза Джордино. — Чудя се защо ли са го оставили тук?
Изведнъж подобно на астероид от небесата отгоре се спусна слаба светлина, която постепенно се усилваше. Светлината се превърна в половин дузина ксенонови прожектори, които блестяха на върха на огромен грайфер. Масивната щипка се спря на половината път между подводницата и сейфа, полюшвайки се половин метър над палубата. Уредът бавно извади покритите си с титанови върхове щипци подобно на котка, която се готви да си остри ноктите.
Ана гледаше очарована.
— Достатъчно големи са, за да повдигнат кола.
— Или да разпорят корабна палуба — отговори Пит.
Сякаш по своя собствена воля щипците се спуснаха върху сейфа, използвайки за придвижване няколко водометни двигателя по рамата им. Поколебаха се, после изведнъж забързаха към подводницата. Пит беше видял мощните движители върху рамата на щипците и незабавно реагира. Подкара подводницата към кърмата на „Керч“ странично над палубата.