Васил вече не може да си го представи. Много отдавна не е виждал дъжд, макар да го сънува горе-долу веднъж седмично. Много отдавна не е излизал под откритото земно небе да нагази трева в гората, макар да копнее за това… но някак като за нещо, което е хубаво да се случи НЯКОЙ ДЕН. И не предприема стъпки да го направи. Ами то какви планове може да кроиш, какви мечти може да имаш за отпуска на Земята, след като от два месеца пред Представителствата на МФ в земните градове се точат агитки с плакати „ИЗВЪНЗЕМНИТЕ — ВЪН!“… Леле, леле, черното небе да ми помага, на Марс кажи-речи няма човек без кръвни роднини на Земята, пък…
Арапов се мръщи. Не е ли време да си намери занимание из ротора, там винаги има работа за вършене, вместо да си лази сам по нервите…
И тогава се обажда Икономът.
— Внимание, приближава се небесно тяло — обажда се Икономът. — Регистрирам сигнал за бедствие. Авариралият обект следва удобна за прихващане траектория.
Васил е разсеян и не вниква веднага в съобщението, затова казва лениво:
— Разстреляй го с бластерите… — И се сепва.
Обектът не е заблуден опасен метеорит, опа.
Но Икономът е възприел инструкцията буквално, затова възразява:
— Отказана инструкция. Обектът е изкуствен. Нямаме правомощия да нападаме КА.
Икономът е бившият БК — съответно разширен с нови блокове и процесори, с допълнен софтуер. Много е полезен. Знае почти всичко, което може да му потрябва на човек, особено законите.
Васил Арапов вече се е опомнил.
— Какъв е сигналът?… Автоматичен? — добавя напрегнато.
По принцип в корпуса на всеки космически апарат, предназначен да носи хора на борда, а вече и на повечето безпилотници, е вградена микромрежа от сензори. Ако корпусът бъде пробит, минипредаватели започват да алармират първо екипажа, а после, понеже имат собствено захранване, излъчват сигнал за бедствие — автоматично. Същият принцип прилагат пасажните риби или кошерните насекоми — нараненото същества отделя във водата или въздуха феромони, които крещят: „Помощ! Опасност! Тревога!“. Е, разбира се, КА използват радиовълни вместо химически вещества. Резултатът е, че останалите риби, насекоми или космонавти разбират, че нещо е тръгнало на зле. Само че рибите бягат, пчелите или осите жилят, единствено хората изпращат спасителни совалки.
— Не. Морзов код. — Следва пауза. — Къщата се намира най-близо до бедстващия апарат.
Обикновено корабите и особено частните станции имат имена. Арапов не обича гръмките названия, затова е кръстил орбитъра си „Къщата“, с одобрението на Леда, естествено.
Морзов код? Хм. Отдавна не се използва.
— Маневрирай за прихващане! — нарежда тутакси Васил. Нормална първа реакция на космонавт. Усеща лек тласък, коланите на ложемента се врязват в тялото, бордовият костюм се втвърдява. — И уведоми Федералния патрул!
Патрулът е оторизиран да извършва всякакви операции в космическото пространство — в това число има право да унищожава опасни за навигацията космически кораби. Тъкмо в такива се превръщат безконтролно дрейфуващите орбитъри, претърпели крушение. Тоест такива, които вече нямат жив екипаж на борда…
Васил тръсва глава, кръстосва пръсти срещу неканената си лоша мисъл и чак тогава се интересува:
— Какво представлява бедстващият КА?
— Корекцията на траекторията… завършена. — Пауза. — Вероятно круизър… — в гласа на Иконома личи несигурност.
Арапов се замисля.
Круизър значи пътнически космически кораб. Превозва сменни екипи до далечни станции или тежки добивни рейдери. Но нерядко е предназначен да вози клиенти със специални изисквания. Има ги много такива люде. Не желаят кротко да си лежат по стелажите в благ електросън. За тях полетът в космоса е приключение. Затова остават будни и се забавляват… докато не им се случи нещо лошо.
— Дай повече тяга, Иконом. И тествай совалките… Приведи в готовност Лечителя. Ъхъм… сещаш ли се за нещо друго?
— Имаме пет часа на форсаж до круизъра, капитан. Ако е круизър…