— Действай!
Наистина е круизър. Обаче с линейни размери на цяло астроимение. Грандомания тресе хората напоследък…
— Леле… — смайва се Васил. — Виж му ротора само! Чудовище!
Икономът се съгласява, програмиран е да отвръща адекватно на иначе безсмислени човешки реплики като тази. Естествено, че „вижда“. Дори е класифицирал отделните възли и блокове на кораба. А след малко ще го идентифицира.
Обитаемият ротор е със сложна комбинирана конструкция. Три свързани концентрични „геврека“ (тороидални модули), в тях се врязват четири радиални конуса с широките си основи навън, тоест „надолу“ според вектора на изкуствената гравитация. Около ротора подвижно е окачена огромна рама-шаси с монтирани служебни отсеци. Те са масивни и внушават уважение. Два йонни двигателя. Солидни емитери на защитни полета.
Къщата-орбитър на Васил ако се лепне към шасито, ще се изгуби сред горивните холдери, които комай са в повече от необходимото. За къде ли лети с толкова реактивен работен флуид?…
Хм, има нещо смущаващо обаче в облика на всичките модули. Заоблени са, с оскъдни детайли по повърхността, сребристо-синкаво, по-скоро тъмно покритие. И грамадни бели букви:
С тия габарити круизърът навярно кара поне пет хиляди души, пресмята на око Васил и казва на Иконома-компютър саркастично:
— Името на станц… круизъра е „Алдебаран“. Готов ли си вече с идентификацията?
Икономът досега десет пъти трябва да е докладвал данните за обекта. Отвръща невъзмутимо:
— Сканирах за опасни лъчения и повреди в реактора. Корабът принадлежи на земна туристическа корпорация „Орион старс“, обслужва рейса Земя — Ганимед. Екипаж — 48 души, пътници — 300, атомна тяга, силова установка тип…
— Стоп! ТРИСТА души? В барични обеми за десет пъти повече човеци?
— Круизърът е категория „лукс“ седем звезди. Маса на хардуера — двеста и деветдесет хиляди тона…
Арапов слуша и не чува, втренчен в екрана на телескопа.
Една-единствена сигнална светлина мига по целия кораб — над шлюза на командния модул, скачен с цилиндъра на главината. Модулът също е голям, на половината на целия петрофагер на Арапов.
— Тая лампа това ли значи, което си мисля? — глупаво пита Васил Иконома си.
— Не знам какво мислиш, капитане.
— Хуморист… Че екипажът и пътниците са напуснали кораба. Но защо?
— Изглежда са го напуснали наистина. Гнездата на спасителните капсули пустеят. Нямам данни да отговоря на втория въпрос… риторичен ли е? — отвръща компютърът. Даже с намек на укор в синтезирания си глас. Великолепна машина, много изпипан софтуер. Васил се гордее с тази си придобивка, дори когато тя му се опъва и репчи. Често и заради това обстоятелство. Добре е да има кой да ти възразява и мрънка.
Полезно е, ако не спиш с него.
Е, наистина НЕ ВСИЧКО в програмните императиви на Иконома е ДОБРО. Васил отдавна се гласи да даде да го пипне ВЕЩ софтуерист. Да направи някои промени, почти законни.
— Пълен напред!
Икономът не се колебае да изпълни нареждането, но вметва:
— Навлизаме в частното пространство…
Васил механично кимва. Тук, в тази област на Извънземието, частното пространство се разпростира на дистанция от осемдесет до осемстотин мили според ранга на орбитъра — Арапов знае данните наизуст. Частното или личното пространство не важи при преследване на метеоритни и планетоидни тела, които не са уредени като частна собственост пред Комисията по…
Пренебрегва се и при спасителни акции.
Всеки КА, приел сигнал за бедствие, е длъжен да се притече на помощ, освен ако не застрашава собствената си безопасност по силата на Кодекса, параграф…
Има случаи, в които навлизането в ЧП не се третира като нарушение, но пък го смятат за просташко. Невъзпитано. Винаги трябва да имаш позволение от собственика на орбитъра. Сама по себе си липсата на възражение не е достатъчна…
Стига глупости и чудене как да не се опариш! Хората викат за помощ!…
— Свърза ли се с тях, Иконом?
— На честотата на излъчвания сигнал за бедствие — не отговарят. Нито по други канали.
— Пълен напред, пълен… Патрулите кога ще сколасат да си домъкнат цистерните за рециклиране насам?
— Два-три часа след нас, ако продължим със същата скорост.
— Споделяй с тях актуална информация за „Алдебаран“… давай тяга, бе, ти на това форсаж ли му викаш!
— Капитане, превключваш на ръчно управление?
— Брей, пак позна! Контролирай маневрите, без да ги спираш, само оптимизирай… ако се наложи! — милостиво позволява Васил.
— Капитане, защитното им поле работи.