При разпита така го мъчили, че пребледнял поради загуба на кръв, но разкрил само имената и адресите на главите на две мафиотски фамилии, едната от които в момента контролирала хазарта в Атлантик Сити, а също и имената на четирима щатски сенатори, които били на заплата при мафията, и на един съдия от Върховния съд, който бил подкупен. Нищо ново.
Главният инспектор — офицер Дрил от Апарата, много последователен човек — бе добавил бележка:
Доста безполезна и неинформирана находка, понеже е бил само наемник и е нямал достъп до високопоставени политици и бизнесмени. Предлагам, ако исканата информация е от първостепенна важност, заповедта да се изпрати отново на Блито-3 и да се отвлече някой по-информиран.
Но не тук бе сбъркал Боуч, а накрая, в мястото за одобряване на заповедта, където аз трябваше да сложа печат.
Формулярът беше от типа „освен ако няма други указания“. В него се казваше:
Освен ако няма други указания, упоменатият Гонсалмо Силва да бъде подложен на хипноза за блокиране на паметта относно престоя му в Спитеос и след това да бъде прехвърлен в хипноучилището на Апарата за неконфедерацианци към отдел „Шпионаж и внедряване на шпиони“, да бъде обучен и хипноблокиран относно отвличането му и да бъде върнат на разпореждане на командира на базата на Блито-3.
Формулярът съдържаше следната добавка:
Ако въпросният субект трябва да бъде преустановен — бюрократски евфемизъм за „убит“ — офицерът, който издава заповедта, трябва да я подпечата тук:
Имаше точно определено място за печат!
А този безотговорен Боуч не го е отбелязал като спешно и не ми го е представил за печат, макар че отлично знае, че ако до два дни формулярът не се подпечата, в сила влиза „освен ако няма други указания“. Престъпна небрежност! По-голяма бюрократична грешка от това да оставиш място, което трябва да се подпечата, неподпечатано — здраве му кажи!
Набързо прегледах следващите шест формуляра. Да, наистина. Старият Боуч се дънеше. Знаех си, че киселият нрав някой ден ще го довърши. Тук имаше седем формуляра, които, освен ако няма други указания, заповядваха хора да бъдат хипноблокирани и изпратени на друго място. При всеки имаше добави за „преустановяване“, която можеше да бъде подпечатана! Старият глупак бе изпуснал всички до един. Скапаняк със скапаните си капаци на очите! О, има късмет, че не съм на Волтар. Щях да му ги хвърля на бюрото и високомерно да кажа: „Знаех си, че правиш грешки, Боуч. Погледни тези неподпечатани формуляри, които можеха да имат по един чудесен печат!“
Е, може би нямаше да кажа точно това. Но инцидентът доста ме развесели. Представете си старият Боуч да забрави да ми даде да подпечатам нещо! Не е за вярване!
В този момент изведнъж се сетих. Пакетът за Прад! Онзи, който съдържаше шлифера му, фалшивата идентификационна карта и подправената бележка за самоубийство. Толкова бързах онази нощ, че забравих да го дам на куриер, за да го пусне седмица след като заминем. Пакетът все още беше на пода до бюрото в кабинета ми.
Е, не можем да мислим за всичко, нали така? Малка подробност. Без значение.
Продължих с купчината документи и ги свърших.
Бях разочарован, че не ми отне много време. Не исках пак да заспивам. Бях в открито пространство, затворен в някаква кутийка, в малка стоманена клетка, без никакви занимания, освен да мисля. А в момента точно това не исках да правя.
Видях, че в часовника се е появил още един кръг. Пишеше:
Време на Блито-3, Истанбул, Турция.
Направих изчисления. Богове, имах още над двайсет и два часа в тази „бибип“ метална кутия. Ако това беше уважаващ себе си товарен кораб с двигатели за изкривяване на пространството, пътуващ около шест седмици, както му е редът, вече щях да играя на зарове, или да чета ловни книги, или дори да преглеждам записи на Домашен екран, които съм пропуснал да гледам. Този Хелър и неговия влекач! Никакви забавления! Толкова бързо се пристига, че можеш само да тръгнеш и да пристигнеш, без никакво време да пътуваш.