— О, съжалявам — каза той. — Предполагам, че в Академията не се задълбочават много в такива неща.
Не беше така, но аз се бях провалил в тези дисциплини.
— Трябва да разбереш понятието време — каза той. — Примитивните култури смятат, че движението на енергията определя времето. В действителност е точно обратното. Времето определя движението на енергията. Схващаш ли?
Казах „да“, но той явно е усетил, че не схващам.
— Атлетите и борците са свикнали да управляват времето — каза той. — При някои спортове и при ръчна борба истинските професионалисти забавят времето. Движенията сякаш се забавят. Могат да избират и определят всяко положение на частиците и изобщо не бързат. В това няма нищо тайнствено. Те просто разтягат времето.
Не разбирах, затова той взе клавиатурата и натисна няколко клавиши.
— Първо — каза той, — идва ЖИВОТА. — Думата се появи горе на екрана. — Някои примитивни цивилизации смятат, че животът е продукт на вселената, което е глупаво. Точно обратното е. Вселената и всичко в нея са продукт на живота. Някои примитивни мразят себеподобните си и развиват теориите, че живите същества са се появили случайно от материята, но никоя такава цивилизация не стига далеч.
Опитваше се да развенчае моите герои — психиатрите и психолозите. Те с голям авторитет говорят, че хората и живите същества са просто разлагаща се материя и трябва да бъдат избивани, което е идеално доказателство. Само се опитай да им кажеш, че има независим живот и ще те екзекутират като еретик! Което показва, че са прави. Но го оставих да продължи. Скоро ще си получи, каквото заслужава.
— След това — продължи Хелър — идва ВРЕМЕТО. — Написа го на екрана. — И след него ПРОСТРАНСТВОТО. — И това написа. — И чак тогава ЕНЕРГИЯТА, а след нея МАТЕРИЯТА. Така се подреждат в низходящ ред.
На екрана бе изписано:
ЖИВОТ
ВРЕМЕ
ПРОСТРАНСТВО
ЕНЕРГИЯ
МАТЕРИЯ
— Понеже НИЕ сме животът — продължи той, — можем да управляваме тази скала. Повечето същества до такава степен зависят от околната си среда, че вярват, че тя ги управлява. И докато мислиш по такъв начин, до никъде няма да стигнеш.
Нашата технология е напреднала, защото до известна степен можем да контролираме тази скала. Напредъкът на технологията зависи от това до каква стенен тя може да контролира силата. Това е формулата на техническия успех: способността да управляваш факторите, които виждаш изписани на екрана. Ако смяташ, че те те управляват, обречен си на провал.
О, сега вече беше завършен еретик! Всеки психолог може да заключи, че човек изцяло е резултат от всичко и не може да промени нищо!
— И така — каза Хелър, — трябва поне мъничко да разбираме времето, за да го управляваме. Всъщност, идеята за контрол над времето е абсолютно непонятна за диваците. И в тяхна защита трябва да се каже, че времето наистина изглежда най-непроменливата величина. Нищо никога не може да го промени. То е най-могъщият и силен фактор във вселената. Неумолимо върви напред и напред.
Волтерианците са направили някои открития за времето и това ги е превърнало в космическа сила.
Тъкмо времето извайва вселената, освен ако не се намеси животът.
Времето определя орбитите на атомите, падането на метеоритите, въртенето на планетите и поведението на слънцата. Всичко попада в неумолимия цикъл на времето. Всъщност, нищо нямаше да съществува, ако не беше времето, което, след живота, определя движението.
Тъкмо времето казва къде ще бъде нещо в бъдещето.
За щастие, това място може да се открие. Времето има нещо, което може да се определи като странични вълни — нещо като хармонии. Можем директно да разберем какво ще образува времето до двайсет и четири часа напред в бъдещето. Математиците го правят, като изчисляват траекторията и положението на даден предмет. Но може да се разбере направо.
Протегна, ръка и измъкна една кутия от чекмеджето. Беше един от двата окуляра, които бе взел със себе си. Показа ми къде е регулаторът и ми го насочи към вратата.
Не зная какво очаквах да видя. Инструментът се държеше удобно, като малка камера. Затова реших да си направя майтап с Хелър и да го метна, че мога да работя с това нещо. Образът през прозорчето за окото бе ужасен — беше зелен и по-скоро приличаше на снимка, изкарана през принтер, с точки, отколкото на истинско изображение. И все пак вратата можеше да се различи.
Завъртях големия регулатор отстрани, без да очаквам да видя нещо друго, освен още точки. Но като че ли забелязах някаква форма. Сякаш излезе от стаята. Отместих очи от окуляра и погледнах вратата. Там нямаше никой. Пак завъртях регулатора и очертанията отново се появиха.