— Ама ти наистина познаваш района.
Бях доволен да го чуя. Да, познавах го. И ако говорим с факти, макар той да разбираше от инженерство и космически полети, не знаеше и една хилядна от това, което аз знаех в моя занаят — секретни операции и шпионаж. За негово съжаление скоро щеше да го разбера.
Но не му казах тези неща.
— Точно вляво от центъра на Турция има голямо езеро. Виждаш ли го? Това е езерото Туз. Сега погледни на запад и леко на юг от него и ще видиш още едно езеро. Казва се Акшехир. На югозапад от него има още езера. Виждаш ли ги?
Хелър кимна и каза:
— Покажи ми къде е Кавказ.
Боже мой, пак подхвана тази глупава тема.
— Ей там, на изток от Черно море, има един ръкав суша, който слиза надолу и се присъединява към Турция. Това е Кавказ. Далеч на хоризонта е Каспийско море, което граничи с Кавказ на изток. Но не можеш да идеш там. Това е в комунистическа Русия. Откъм руската граница са Армения и Грузия. Но Кавказ е извън границите на Турция. Забрави за него. Опитвам се да ти покажа нещо.
— Много хубава планета — каза Хелър, без никаква връзка с темата. — Искаш да кажеш, че никой не може да ходи в Кавказ?
Реших да му задоволя любопитството.
— Слушай сега, на североизток от Турция, чак до Тихия океан, това всичко е комунистическа Русия. Там не пускат никой, нито да влиза и нито да излиза. Там са банда луди. Почти всичко се управлява от една тайна политическа организация, наречена КГБ.
— Като Апарата? — каза той.
— Да, като Апарата! Не! Искам да кажа, че не можеш да идеш там. А сега ще ми обърнеш ли внимание?
— Това е ужасно — каза той. — Толкова голяма част от планетата, а да се ръководи от тайната полиция. А планетата е толкова хубава. Защо останалата част от планетата им позволява да вършат такава лудост?
— Русия е откраднала тайната на атомното делене и представлява термоядрена сила. Трябва да се внимава с тях, защото са толкова луди, че могат да вдигнат във въздуха цялата планета.
Записваше си нещо на някакъв бележник и съвсем не в негов стил произнасяше на глас думите, които пишеше:
„Русия е луда. Управлявана от КГБ — тайна полиция, като Апарата. Може да взриви планетата с открадната термоядрена сила.“
Схванах. Най-после разполагах с вниманието му.
— А сега стига си мислил за Кавказ и ми обърни малко внимание.
— Значи горкия принц Кавкалсия е загубил и втория си дом! Руснаците са го взели!
Повиших тон.
— Погледни на запад от езерото Туз по права линия през върха на езерото Акшехир и още на около една трета от това разстояние в посока на запад. Там е Афийон. Това е белязаното място!
Е, най-после го бях откъснал от онази глупава Народна легенда 894М! Той послушно посегна към един контролен пулт и цялата местност се понесе към нас. Усетих, че пропадам и се хванах за стола.
— Охо! — възкликна Хелър, загледан в уголемената местност. — Привет, привет, привет! Изцяло прилича на Спитеос!
Всъщност, аз самият понякога съм се питал дали за това Апаратът е избрал тази база много отдавна на времето. Но казах:
— Не, не. Просто съвпадение. Казва се Афийон Карахисар.
— Какво значи това на волтариански?
Нямах намерение да му казвам истинското значение — Замък на черния опиум.
— Означава „черна крепост“. Задната скала се издига на 750 фута. Руините отгоре са остатъци от византийска крепост, издигната на мястото на предишна крепост, построена от арзавите, племе от древен народ, наречен хити.
— Сигурно щеше да е още по-черна, ако не беше този завод наблизо, който бълва бял дим.
— Това е циментов завод. Афийон е град с около седемдесет хиляди жители.
Отдалечи малко местността, за да увеличи обхвата на изображението. Седеше и се любуваше на гледката. По високите планински върхове край Афийон все още имаше малко сняг. Наоколо бяха разпръснати като кръпки малки села. От такава височина не се усещаха суровите ветрове, които духаха от високото плато. В по-голямата си част Турция е доста неприветлива страна.
— Какво е това жълто-оранжевото?
Гледаше обширната панорама от цветя, които застилаха низините. Преди да го спра, той натисна пулта и пред нас се появиха цветята. Почувствах се ужасно, сякаш съм паднал от петстотин мили. Тези космонавти са наистина луди.
— Цветя? — каза Хелър.