Да. Глупак. Като че ли искаше да се ориентира къде е изток и запад. След малко започна бързо да се придвижва на запад и леко на юг, провирайки се между храсталаци и дървета и то така, че да не друса мис Симънс.
Най-сетне излезе от огромния парк. Тръгна по някаква улица.
Измина доста разстояние, когато отпред в здрача се видя табела:
СТАНЦИЯ „ВАН КОРТЛАНД“ ПАРК
Купи билети, а мъжът зад стъклото на гишето даже не го погледна. Хелър пъхна два билета и вратата се отвори.
След малко се качи на влака и той потегли. Вътре нямаше почти никакви хора. През вагона мина мъж от охраната. Въпреки кръвта по панталоните, разкъсаните дрехи на момичето и глезена ѝ, охраната даже не спря, като минаваше край тях.
На белите тухли се появи: „Станция Емпайър“. Хелър слезе.
Тръгна плавно и бързо, без да друса мис Симънс. Вървеше по Колидж Уолк. Зави в южна посока по Амстердам Авеню и спря пред една врата, на която пишеше:
ЗДРАВНА СЛУЖБА ПРИ ЕМПАЙЪР
Вътре не светеше нищо.
Продължи по Амстердам Авеню и влезе в някаква болница, в отделението за спешна медицинска помощ. Почака малко, докато през чакалнята не мина една сестра. Тя го забеляза и се приближи.
— Нещастен случай — каза тя. — Почакайте тук.
Излезе. Върна се, тикайки носилка на колелца.
Хелър качи отгоре мис Симънс. Сестрата я зави с одеяло и я завърза над гърдите за носилката.
Сестрата заведе Хелър на някакво гише. Извади формуляр:
— Име?
— Казва се мис Симънс — каза Хелър. — Преподавателка в Емпайър. Документите ѝ сигурно са в чантата. Аз съм просто студент.
Сестрата бръкна в чантата на мис Симънс и измъкна застрахователни карти и други документи.
По коридора се зададе млад лекар и хвърли поглед на мис Симънс.
— Шок — каза той. — Тя е в шок.
— Счупен глезен — каза Хелър. — Сложна фрактура.
— Ръката ти е одрана — каза докторът, повдигайки ръкава на Хелър. — Трябва да се обработи. Прилича ми на рана от автоматичен нож. Студент ли си?
— Да — каза Хелър.
— Ще го оправим.
Мис Симънс се свести и започна да пищи.
Появи се втора сестра с поднос и спринцовка. Докторът хвана ръката на мис Симънс. Сестрата стегна ръката с каучуков маркуч. Мис Симънс се мяташе и сестрата не можеше да вкара спринцовката.
— Това не е хероин, нали? — попита Хелър. — Не мисля, че тя се друса.
— Морфин — каза докторът. — Най-чист медицински морфин. Успокой я.
Мис Симънс се мяташе и дърпаше колана, с който бе вързана за носилката. Другата ѝ ръка бе свободна. Сочеше Хелър.
— Махнете го от мен! — Опитваше се да се дръпне назад. — Махни се от мен, убиец!
Докторът и сестрата успяха да задържат ръката ѝ неподвижна. Сестрата вкара иглата във вената.
Мис Симънс гледаше унищожително Хелър и крещеше:
— Убиец! Садист!
Докторът каза:
— Спокойно, спокойно. След малко ще се почувствате по-добре.
— Махнете го от мен! — крещеше мис Симънс. — Той е точно такъв, за какъвто го мислех!
— Тихо, тихо — каза сестрата.
— Хванете го! — изпищя мис Симънс. — Видях го как убива най-хладнокръвно осем мъже!
— Сестра — каза докторът, — отбележете, че трябва да се постави под наблюдение.
Мис Симънс продължи да се мята:
— Трябва да ми вярвате! Видях го как убива с ритници осем човека!
— Сестра — каза докторът, — отбележете отделение за психиатрично болни.
Морфинът сигурно бе започнал да действа. Тя се отпусна в носилката.
Изведнъж вдигна глава и прониза Хелър с отровен поглед.
— Знаех си! През цялото време си знаех! Ти си жесток убиец! Като оздравея и изляза от тук, ще посветя живота си на това да се ПРОВАЛИШ!
О, толкова ми стана спокойно. През цялото време се страхувах, че тя ще бъде благодарна на Хелър, че я е спасил от изнасилване, а след изнасилването най-вероятно щяха да я убият просто тъй, за удоволствие. Но тя бе вярна докрай на принципите си.
Когато морфинът подейства напълно и тя заспа, на лицето ѝ остана същото мрачно и решително изражение.
Направих няколко бързи изчисления. Този семестър няма да може да продължи да преподава по предмета си, но сто на сто щеше пак да преподава на Хелър втория и третия семестър. Имаше достатъчно време да го провали. Или — о, каква радост — да го окачи на въжето за убийство!