Мислеха, че съм бил в Америка.
Едно от момченцата, на около осем, изпълзя към мен и ме задърпа за дъждобрана. Спомних си, че се казва Юсуф. Замоли ме:
— Моля ти се, Султан Бей, не убивай Мелахат! Моля ти се, Султан Бей! Всички дадохме от нашите пари и ти купихме нови дрехи. Даже ти откраднахме и други неща от туристите. Не убивай Мелахат! Моля те, Султан Бей!
О, това беше страхотно посрещане! Подофицерът от стражата каза:
— Казах им да си назначат пазач. Това да им е за урок.
След това се приближи до мен и ми пошепна:
— Благодаря за информацията за агента на Короната.
Стражите като по знак се разсмяха. Насочих пистолета към градинаря.
— Площите са в ужасно състояние. Още сега да ги оправиш.
Изхвърча като ракета, последван от две момчета, негови помощници.
След това насочих пистолета към готвача.
— Направи ми нещо за ядене и след това си почисти кухнята, мръсна е.
Той също изхвърча. Наред беше главната чистачка.
— Забърши стаите. Веднага!
Тя и още две по-малки момичета бързо излязоха. Насочих пистолета към Карагьоз.
— Сметките ти сигурно са в пълен хаос. До сутринта искам пълен отчет!
Като тръгнах към стаята, избухнах в смях. Колко различно беше от Волтар.
Хубаво е да си бъдеш у дома!
Тук аз властвах!
На тази планета можех да уредя всичко, дори екзекуцията на Хелър!
Глава девета
Мелахат бе дошла след мен в стаята. Тя е голяма, с много гардероби. Показа ми къде са новите дрехи. Стоеше и кършеше ръце.
— Моля те — каза тя, — казвах ти, че момичето не е стока. Като замина за Америка, тя започна с всички по ред. Каза, че не си ѝ платил, открадна ти дрехите и избяга.
— Утре ще дойде друга — казах аз.
— Да, Султан Бей.
— Настанете я в онази стая, където преди държахте сечивата.
— Да, Султан Бей. Дрехите добри ли са? — Сигурно няма да ми станат.
— Да, Султан Бей.
Дотичаха две момченца с багажа ми и веднага излязоха.
— Кажи на готвача да ми донесе ядене. А сега изчезвай.
— Да, Султан Бей.
Веднага пристигнаха готвача и един слуга с паница гореща ишкембе чорбъсъ — това е гъста супа от шкембе и яйца. Обикновено винаги има по една тенджера на печката, просто за всеки случай. Донесоха и лакерда — тънко нарязана сушена риба. Донесоха и голяма кана с изстудена шира — ферментирал гроздов сок и поднос баклава, много сладък десерт със смлени орехи, полят със сироп.
— Само това има в момента — плахо се обади готвачът. — Никой не ни предупреди, че пристигаш!
— Идете в града рано сутринта — скарах му се аз, — и купете прилична храна. И престани да крадеш от парите за покупки!
Беше като ударен с парцал от обвинението, затова добавих:
— И ми изпрати Карагьоз!
Това съвсем го довърши, защото Карагьоз оправяше сметките. Бързо излязоха със слугата.
Седнах на масата и започнах да ям. Много вкусно! Сигурно за това си мечтаят боговете — за удоволствията на смъртните! Влезе Карагьоз.
— Каза да оправя сметките до сутринта.
— Откраднах и продадох всички килими — казах аз.
— Да, Султан Бей.
Знаеше „бибип“ добре, че ги бях продал, но можеше да реагира и по друг начин.
Устата ми беше пълна с чудесна баклава. Преглътнах със студената шира.
— Направи специална поръчка за килими за цялата къща. От най-скъпите. Даже персийски.
Кой знае чак кога пак ще ми паднат пари. Можеше да се наложи отново да ги продам. Неотдавнашният ми опит на Волтар ме научи на предвидливост.
— Да, Султан Бей.
— И прехвърли на мое име всяка комисионна, която ти отпуснат — казах аз.
— Да, Султан Бей.
— И намалете средствата за храна на персонала. Наполовина. Много са надебелели!
— Да, Султан Бей.
— Това е — казах аз и го отпратих с махване на чашата с шира.
Скри се зад вратата.
Седях и се хилех. Ама как знаех да се оправям с хората. Психологията е чудно нещо. Истинско оръжие в моя род дела.
На тази планета можех безнаказано да правя всичко!
И това ми напомнят за Хелър.
Залостих вратата на стаята. Отидох до десния гардероб. Натиснах задната стена и тя се отвори. Влязох в истинската ми стая.