Беше по-голяма от тази, в която бях до сега. Персоналът не знаеше за нея. Отвън не се виждаше, защото се врязваше в планината. Една тайна врата в отсрещния ѝ край водеше право в базата. Друга тайна врата отвеждаше към коридор, по който се стигаше до бараките на археолозите.
Отворих един скрин. Изсмях се за сметка на персонала. Тук бяха истинските ми дрехи, костюми от различни националности. Всичко на мястото си.
В едно шкафче си седяха непокътнати всичките ми принадлежности за гримиране.
В едно двойно дъно бяха оръжията ми. Бяха защитени от устройство, което абсорбираше влагата и кислорода от скривалището. Извадих Колт 45 и го прибрах вътре. Взех си една Берета, която повече ми подхожда, защото лесно се крие, пък и за нея имах разрешително.
Като свърших тази работа, отворих един сейф и прегледах личните си документи. Заверката на някои беше изтекла и написах заповед да ги презаверят. Останалите документи за самоличност бяха наред.
Набързо прегледах дали не липсва нещо от оставения багаж — куфари и дипломатически куфарчета. Всичко беше на място.
Страхотно. Можех да започвам работа.
Върнах се в легалната стая и се преоблякох. Казах си, че трябва да бъда по-внимателен и да не се появявам на обществени места с космически изолационни ботуши и подобни неща.
Облякох риза и черен панталон. Погледнах се в огледалото — никой гангстер от филмите не можеше да постигне такава правдоподобност.
А сега по въпроса с Хелър. Взех кутията и влязох в тайната стая. Извадих оборудването и го подредих на масата. Нищо не се бе развалило по време на пътуването.
Нагласих всичко, но преди да започна, се сетих да си донеса каната с шира и чаша.
Какво бе намислил Хелър?
Включих активиращия приемник и екрана.
Едва ли щях да имам нужда от Реле 831, понеже той трябваше да е някъде в радиус от десет мили.
Ето го къде беше!
Глава десета
Хелър вървеше по една тъмна улица.
Чудех се какво ли го е забавило толкова до Афийон, но се сетих, че едва ли някой от хангара се е съгласил да го закара, тъй като бях пуснал мълвата. Вероятно му бяха обяснили с гаден тон, че е само на няколко мили.
Настроих екрана. Открих, че с малко по-ярък екран можех да виждам всичко, което той вижда.
Картината беше със страхотно качество. Можех директно да наблюдавам всичко с периферното му зрение и макар че бе малко размазано, виждах всичко наоколо, дори неща, които той не забелязваше, защото аз можех да се съсредоточавам върху тях, когато той гледаше нещо друго. Страхотно.
Нищо определено не правеше. Просто си ходеше по улицата. Пред него се виждаха светлините от няколко витрини. Но Афийон е почти мъртъв през нощта, а вече беше поне десет часа.
Това ми даде време да погледна книжката с инструкциите. За мое задоволство открих, че като натиснеш един бутон, екранът се разделя на две. Можеш едновременно да гледаш какво става на първия екран и да връщаш на втората част от записа, с каквато искаш скорост, бързо, забавено, дори на стопкадър. Велико. Този Спърк е бил гениален. Добре, че е мъртъв.
Жалко само, че бях изпуснал момента, когато са отказали да закарат Хелър до града. Щеше да ми направи кеф. Заредих няколко ленти и се заклех никога да не изключвам апаратурата. Можех да преглеждам набързо материала, за да не изпусна по-сочните места и да си спестявам много време.
Докато нагласях на запис, едва не изпуснах нещо важно.
В далечината на улицата се виждаше как някой се движи в осветената от една витрина площ. Аха! Някой се крие в тъмното. Дали не причаква Хелър?
Хелър не даваше никакъв признак, че го е забелязал. Продължи да си върви напред. Помислих си, какъв глупак. В Афийон никой не върви право към възможната засада. Не и ако му е мил животът! Хелър беше твърде зелен в това отношение. Няма да издържи дълго. Зелените умират млади, обичаше да казва един от преподавателите ми в училището на Апарата.
Да! Онзи чакаше Хелър. Който и да беше, бе избрал най-тъмното място от улицата.
Хелър все повече се приближаваше. И едва не го подмина.
Непознатият го спря. Беше по-нисък от Хелър. Спрях кадъра на втория екран, за да видя лицето. Приличаше повече на брадва, отколкото на лице. Трудно бе да се каже на тази светлина.
— Ти от АБН ли си? — прошепна непознатият.
— От какво? — на висок глас каза Хелър.