Собственикът бе мазен, мустакат турчин. Не бързаше. Вътре бе почти празно, тъй като за Афийон това бе твърде късен час, но собственикът нямаше какво друго да прави. Най-накрая отиде до Хелър на бюфета.
Хелър каза на английски:
— Може ли чаша вода?
Турчинът каза „ингилиз“ и поклати глава да покаже, че не разбира езика. Как само разбираше. Половината хора тук говорят английски. Тръгна обратно и аз забелязах как в очите му блесна светлинка, последвана от лукав поглед.
Странно нещо са расите на Земя. Ако не си от същата раса, рядко могат да познаят на колко години си. Хелър може да прилича на седемнадесетгодишен на един американец, но турчинът няма да забележи това. За тях всички чужденци си приличат.
Най-после започнах да виждам плодовете на мълвата, която Фахт Бей пусна за Хелър. Собственикът си промени решението. Посегна под тезгяха и изкара чаша, която изглеждаше мръсна. Напълни я с вода от една кана. Но не я остави пред Хелър, а я занесе на една от празните маси, дръпна стол и го покани с жест.
Хелър, глупакът, отиде и седна. Водата в Турция горе-долу става за пиене, но тази мръсна чаша ме обнадежди. Може би Хелър ще хване холера!
Собственикът отиде право до телефона в другия край на стаята, И в този момент открих нещо много интересно: ако не е настроен към неговите ушни канали, аудио приемникът очевидно можеше да чува по-добре от Хелър какво става в стаята. Трябваше само да увелича входящия канал. И макар че страничните шумове ставаха дразнещо силни, чуваше се това, което искаш. Какво хубаво устройство за интониране! Т.е., за този, който ръководи шпионажа. Започнах истински да обиквам тази машинка.
Собственикът каза само три думи на турски: „Той е тук“. И затвори телефона.
Но Хелър не пи от водата. Измъкна от джоба си пет-шест мака! Сложи ги в чашата!
О, колко хубаво, подигравах му се аз. Беше повярвал на лъжата, че този вид мак се продава като цветя и си бе набрал букет! Наистина, на Волтар много обичат цветята. И ако добре си спомням, някои области на Манко, може би Аталанта сред тях, бяха специализирали в отглеждането на нови видове. Веднъж дори Ломбар бе изучавал възможността да внесе от тук семена и да отглежда макове у дома, но се отказа, защото всяка нова разновидност неизменно предизвикваше ентусиазъм у почитателите на цветята. Чрез въздушно наблюдение това веднага се виждаше. Освен това бегло си спомням, че имаше и някакъв проблем със семенен вирус, който нападал маковете. Но както и да е, Хелър се бе отдал на носталгични чувства. Вероятно му липсваха красивите цветя.
Определено бяха събудили любопитството му. Галеше листата им, миришеше ги.
Загубих интерес към заниманията му, но изведнъж бях заинтригуван от външния му вид. С периферното му зрение можеше да се види голямо огледало, в което Хелър се отразяваше.
Бяха му дали прекалено малки дрехи! Възможно е да са нямали неговия размер, но все пак бях сигурен, че нарочно са го подредили така. Ръкавите на ризата и сакото му бяха с по около три инча по-къси. Раменете му се качваха много нагоре. Не бяха му дали вратовръзка и бе само по риза, закопчана догоре.
Кемал Ататюрк на времето забранил със закон да се носят турски народни дрехи и заставил цялото население да се облича по западен маниер. Дори наказвал със затвор тези, които носели турски фесове. В резултат турците, понеже нямат шивачи, се обличат оттогава възможно най-зле.
Но Хелър изглеждаше по-зле и от тях!
Целият бе покрит с циментов прах от изкачването на онази скала. Беше си скъсал сакото. По обувките му имаше кал от маковите полета.
Изглеждаше съвсем като скитник.
Къде беше изтупаният имперски офицер, злорадствах аз. Къде бяха блестящите му от чистота пилотски костюми? Къде беше безупречният работен комбинезон и малката червена пилотска шапка? Къде беше модната му флотска униформа, по която момичетата припадаха?
О, как злорадствах! Сега ролите ни се бяха сменили. На Волтар аз бях мръсното куче, мизерника, скитника. Но не и на Земя! Хвърлих поглед към прелестния си гангстерски костюм и после към Хелър, омърлявения, мръсен скитник.
Това беше моята планета, не неговата!
Тук той е мой затворник. Нямаше пари да си купи дрехи, да иде където и да било.
— Хелър — казах на глас със злобно ликуване, — поставих те на място. И в най-смелите си сънища не съм си представял, че може да изглеждаш толкова зле! Мръсен просяк без пукнат грош във вонящо, долнопробно кафене! Добре дошъл на планетата Земя, Хелър, ти и твоите изтънчени маниери. Тук командвам АЗ, не ти! Ролите ни изцяло се смениха! Беше крайно време!