— Исках да кажа, че никога не се бия без залагане!
Още смях. Но Мюзеф сметна, че може да изкара малко пари. В крайна сметка, не е възможно Хелър да спечели срещу него, Тургут и желязната му палка.
— Залагания! — провикна се Мюзеф. — Добре. Ние залага! Петстотин лири! Вие — кресна той към тълпата, — погрижете се да бъде платено!
Тълпата се пръскаше от смях.
— Да, да — крещяха на английски и на турски. Това бе идеален повод да пребъркат джобовете на „човека от АБН“, след като загуби. Никой не е по-хитър от един турчин, освен тълпа турци!
Преди някой да се осъзнае какво става, Мюзеф посегна, сграбчи Хелър за яката и го запрати на пода. Това съвсем не бе трудно. На Земя Хелър тежеше само 193 фунта, а Мюзеф тежеше 300!
Но ръцете на Мюзеф някак се бяха плъзнали и изпуснаха Хелър. Двамата стояха по средата на стаята и се гледаха. Тълпата ги бе обградила в кръг и ревеше за кръв.
Мюзеф посегна и с двете ръце. Хелър се дръпна встрани. Знаех какво се опитва да направи Мюзеф. Борбата при турците започва така: противниците посягат да обгърнат с ръце врата на другия. След това започва схватката.
Мюзеф опита още веднъж. Успя да хване Хелър за раменете!
Първите секунди на такова състезание обикновено преминават в борба за по-добра позиция.
Но нещо не разбирах. Хелър бе поставил ръце на раменете на турчина, но пръстите му не се виждаха заради главата на другия. Не можех да видя какво прави. Турчинът също не можеше.
Ръцете на Хелър изглежда бяха пуснали корени там.
Турчинът се опитваше да изхвърли ръце, за да се отърве от захвата на Хелър. Можеше да се види как от усилието мускулите му подскачат. Лицето му се гърчеше в дива омраза. Но можеше да се види и страхотното напрягане!
Двамата сякаш се завъртяха няколко градуса. Сега пред погледа на Хелър попадна огледалото на стената. В него ясно се виждаше Тургут. Хванал в ръка желязната палка, той си проправяше път през тълпата откъм гърба на Хелър.
Тогава разбрах защо ръцете на Хелър се отпуснаха. Обикновено преди борба турците се мажат с маслинено масло, но тази вечер нямаше нищо, което да накара ръцете на Хелър да се плъзгат по врата и раменете на турчина.
Почти се чуваше пукането на напрегнатите мускули на двамата борци.
Аха, сега разбрах. Мюзеф виждаше Тургут и просто се опитваше да задържи Хелър на място, докато партньорът му стовари желязната палка върху русата глава на Хелър!
Тълпата беше полудяла и насърчаваше Мюзеф.
Тургут вече беше много близо.
Изведнъж, като използва Мюзеф за опора, Хелър скочи с крака назад и ритна Тургут в гърдите.
Звукът от двойния удар се чу въпреки крясъците в стаята.
Тургут полетя назад като снаряд, изстрелян от оръдие. Повлече трима от тълпата!
Удариха се в стената и се стовариха.
Огледалото отсреща се заклати от удара.
Мюзеф се опита да се възползва от отпускането на хватката. Изнесе назад ръка и се приготви да я стовари в лицето на Хелър.
Не видях какво точно стана, но ръцете на Хелър внезапно се впиха много здраво. Мюзеф изпищя като изритано куче.
Хелър нищо не бе направил. Само бе заздравил хватката.
Грамадният турчин рухна като падаща сграда и се стовари на пода.
Тълпата утихна.
Не можеха да повярват.
Станаха враждебни.
Хелър стоеше по средата. Тургут представляваше почти безжизнена маса на пода до отсрещната стена, по раменете му се стичаше кръв. Трима турци от града се опитваха да станат сред столовете. Мюзеф бе припаднал и стенеше в краката на Хелър.
Хелър оправи с ръце яката си.
— А сега — каза той, сякаш нищо не се бе случило, — кой ще ми плати петстотинте лири?
Парите са чувствителна тема за обеднелите турци. Ако Хелър имаше малко ум в главата, щеше просто да си излезе. Но той нищо не разбира от такъв род неща. Аз на негово място вече щях да тичам вън по улицата.
Съгражданите се събраха накуп. Един от тях каза на английски:
— Залагането не беше честно. Ти като чужденец се възползва от тези две бедни момчета!
— Да — каза един възрастен турчин, — ти ги експлоатира!
— Не, не, не — каза собственикът, набрал смелост.
— Ти си ми длъжник за всичките щети. Ти започна пръв!
Хелър ги огледа.
— Искате да кажете, че няма да се погрижите да ми се плати, след като честно си спечелих облога?