Ето го и него, използваше коридора пред склада като писта за бягане. Бе окачил две тежести на раменете си — виждаше се как торбите подскачат, като бягаше. Хелър с вечните му упражнения! Добавяше тежести, за да поддържа формата на мускулите си въпреки по-малката гравитация на планетата. Атлети!
Не можех да се заям за това, затуй реших да прегледам записите. Върнах до момента, когато излязох и пуснах да се превърта напред.
Охо! Не е стоял със скръстени ръце! След глупавата си разходка с разузнавателна цел изобщо не се бе прибирал в кораба.
Отначало не можех да разбера какво прави.
На краката му имаше странни неща. Спря се долу на стълбата, след като излезе от кораба и постави нещо на коленете си. Носеше чанти и намотано въже и те ми пречеха да видя добре коленете му.
Отиде право в строителната работилница. Вътре имаше някакъв техник. Той веднага погледна кой нахлува в територията му и отмести поглед, без да казва нищо.
— Бих искал да взема назаем ръчната ти пробивна машина — каза Хелър с приятелски тон.
Техникът поклати глава.
— Ужасно съжалявам — каза Хелър, — но ще трябва да настоявам. Това явно е земетръсна зона, а изкопните работи тук са много мащабни. Мисля, че скалата поддава. Разтревожен съм за безопасността на моя кораб. Вероятно често ще идвам тук и не трябва да го излагам на никакъв риск от срутвания. Така че, ако обичаш, дай ми за малко пробивната машина.
Механикът почти с яд извади един малък инструмент и го хвърли в ръцете на Хелър. Той любезно му благодари и излезе.
Тези бойни инженери! Хелър пристегна чантите си и започна да се катери по вертикалната вътрешна страна на скалата, която бе стена на хангара.
Вече знаех какво има на коленете. Наричат ги „шпайкове“, но в действителност са малки дрелки, които бързо пробиват малки дупки в скала или друг материал. В Апарата ги използваме за работа на горни етажи. Но инженерите се катерят с тях по стръмни планини. Има една дрелка на големия пръст на ботуша, една на петата, и по една от вътрешната и външната страна на коляното. Ужасяват ме с тях можеш да си пробиеш дупка в коляното!
Хелър започна да се изкачва по стената. Я гледай! Имаше шпайкове и на китките! Дали снощи ги е използвал, като се е катерил на Афийон Карахисар? Не, бях сигурен, че не е. Щях да ги забележа по време на схватката, пък и това щеше да е нарушение на Космическия кодекс.
Не, сега ги носеше, защото работеше. От време на време спираше и правеше някакви неща. Вече беше на петнайсет фута от пода на хангара. Включи пробивната машина. Стиснах зъби.
Проби дупка в лицевата част на скалата, като прибра отчупения отломък. Дупката беше около един инч в диаметър и три инча дълбока — малка каменна шахта.
Приближи очи и огледа скалата. Добре се виждаше зърнестата структура. Погледът му беше много критичен. На мен всичко ми изглеждаше наред.
Извади малък чук и с лек удар отчупи половининчово парче от дупката, хвана го и го прибра в чантата си. После извади малка метална кутия от сака, който беше на рамото му. На етикета пишеше, че е лепило за камък.
Намаза обилно с лепило отчупения отломък и го сложи обратно в дупката. Внимателно го намести с чука и само след момент вече не личеше, че от това място е вземана проба.
Хелър се придвижи няколко стъпки наляво и повтори операцията. Бързо и сръчно направи същото още много пъти, проба след проба!
Е, нямаше проблеми да го наблюдавам, когато бе само на петнайсет фута от земята. Но за беда, покатери се на петдесет и започна да прави същото. Всеки път, като погледнеше надолу, ми се завиваше свят. Мразя височините!
И така, превъртях напред.
Хелър се бе изкачил до долния връх на електронната илюзия, която оттам нататък приличаше на планински връх. Каза нещо!
Бързо върнах записа и го пуснах с нормална скорост.
— Защо — промърмори Хелър, — всичко, направено от Апарата, вони! И не стига това, ами защо трябва да преграждат въздушния поток с някаква илюзия, че да не може никога да се проветрява!
Аха! Разбирах отлично. Започна да си приказва сам, което е сигурен знак!
Запали малка горелка и така я обърна, че да задими. Започна да следи какво ще стане с пушека.
— Не, не влиза никакъв въздух — каза той. — По дяволите, ще трябва да намеря превключвателя на това нещо.
Не задържах записа дълго на това място. Постоянно гледаше надолу. Виждаше се един камион, който от триста фута височина изглеждаше като малко камъче. Стомахът ми се обръщаше!