Оставих го щастливо да си бъбри. Само един „бибип“ инженер. Седи си тук, а какво правят с благословения му кораб! Проявяваше невероятна глупост по отношение на хората от Апарата. Беше като дете в ръцете на един първокласен шпионин и специалист по секретните операции. За какво му е да се интересува от карти? Единственото нещо, което ще вижда в продължение на дълги години оттук нататък са стените на килията в затвора.
Така мина час. Шефът на хангара ми направи знак зад гърба на Хелър.
— Добре — казах аз. — Трябва да те предупредя само за едно нещо като твой ръководител. Космически кодекс, закон номер а-36-544 М, Параграф Б. Не се разрешава да разкриваш, че си извънземен. При никакви обстоятелства не трябва да откриваш истинската си самоличност. Наказанието на Волтар за това е много по-жестоко от всичко, на което можеш да бъдеш подложен тук, на Земя. И двамата го знаем. Тъй че заради теб самият съм длъжен да те помоля да ми дадеш думата си на имперски офицер, че няма да разкриваш истинската си самоличност.
— Солтан, нима се опитваш да ме обидиш? Ти също попадаш под тези разпоредби. Не си императорът, за да изискваш собствено подчинение на волтарианските закони. Но докато сме на тази тема, искам да ти кажа, че ти по всякакъв начин нарушаваш космическите закони и аз, като имперски офицер и като частно лице, ще те изправя пред съда на Великия съвет, където така ще те разпънат, че накрая ще приличаш на струна.
— Само се опитвах да помогна — виновно казах аз, но вътрешно се смеех с все сила. Знаех, че ще използва фаталното име, което сме му определили. Толкова беше тъп, че даже обработихме зад гърба му собствения му кораб.
— Е, значи, да си стиснем ръце за успеха на мисията.
Изправих се и раздрусах ръката му.
— Сигурен съм, че от теб ще се получи страхотен агент. Точно какъвто ни трябва.
На излизане отново хвърлих поглед към бойните самолети. Грамадните дула на единственото им оръдие можеха с един гръм да вдигнат във въздуха половин планета. Ще пометат като нищо влекача. Потръпнах и забързах към спалните помещения на хангара, за да намеря Стаб. Ще пусна нов слух, че Хелър има тайна заповед да ги избие всичките, включително и пилотите-убийци. Тогава може би ще убият Хелър дори преди да е тръгнал за Щатите и аз никога повече няма да стъпя на този „бибип“ влекач! Не обичам бойните самолети и няма да ми е приятно да умра от тях.
Глава пета
Не бях в подходящо настроение за това, което ми се сервира след това.
С нова кана леденостудена шира си лежах под сянката на моя храм, когато изведнъж се появи Карагьоз.
— Имаш посетител — каза той. — Шофьорът на таксито казва, че трябва веднага да те види.
Приготвих се за скок като гърмяща змия.
— Да го „бибип“!
Ето къде можех да си излея отровата!
— Покани го в градината.
Там имаше фонтан. Мога да му държа главата под вода, докато се удави.
Дворът, около който бе построена къщата в римски стил, обикновено бе пуст и зловещ — подходящо място за екзекуция. Но днес се бе променил. Градинарят и Карагьоз бяха донесли някакви високи растения във вази. По плочките бяха постлани нови, скъпи килими. Около фонтана бяха наредени удобни столове и играта на водните струи правеше мястото приятно и прохладно. „Бибип“. Обстановката не бе подходяща.
Шофьорът на такси ме чакаше и безгрижно си въртеше шапката около пръста. Усмихваше се, беше му весело. „Бибип“! Неподходящо за случая настроение!
Е, скоро ще му дам да се разбере!
— За какво по дяволите си изпратил едно съвсем чисто момиче обратно в Истанбул?
Той май не си спомняше. След това каза:
— О, онова момиче! О, имаше късмет, Султан Бей. Докторът откри, че има „бибип“ и „бибип“, и двете. Ходеща епидемия! Съвсем не ни устройваше. Каза да я повозя и аз я отпратих обратно в Истанбул.
Знаех, че лъже. Събирах си дъха да го поразя отведнъж и да му поискам да ми върне част от лирите, а през това време този ненормалник имаше наглостта да седне! В мое присъствие! Намести се в един мек удобен стол! Направо ми спря дъха! Такава наглост!