Но личеше, че във вида му има нещо конспираторско. Погледна към вратата и остана доволен, че сме сами.
— Офицер Грис — каза той шепнешком, — попаднах на нещо, без майтап!
Предполагах, че ще ми каже, че си е блъснал колата и нищо не е останало от нея. Но изглеждаше прекалено весел. Има нещо около хората, които се канят да ти прошепнат тайна, което те кара да ги слушаш.
— Когато онова момиче ти изигра номер — шепнешком продължи той, — знаех, че ще се ядосаш. Естествено, не исках да имам лоши взаимоотношения точно с теб.
Това беше друго нещо. В крайна сметка, получих подобаващото уважение! Седнах и се наведох към него, за да чувам по-добре.
— Преди няколко седмици чух за един господин на изток от тук, в Болвадин, ако трябва да бъда точен. Затова отскочих до там в свободното си време. Няма да ти искам пари за пътуването, защото сме приятели.
Така беше къде по-добре.
— Какво ще кажеш за истинска танцьорка? Не някаква истанбулска курва, която може само да си върти корема, а истинска!
Наведох се още повече.
— Слушай, офицер Грис. Това наистина е страхотно. Руснаците в Туркмен, от другата страна на Каспийско море, от много време насам спират номадите и ги принуждават да остават в колективни земеделски стопанства. Завзели са цялата пустиня Кара Кум!
Тези, които не искат да останат, ги застрелват. Много гадна работа. Но чуй сега, всяко нещо си има своите положителни страни, в случая — за нас.
Приближи се още повече.
— Вместо да живеят така, сещаш ли се? Жените — внимателно се огледа и снижи глас, — се продават! О, сега разполагаше с цялото ми внимание!
— Тези момичета — продължи той — са истински туркини. Турците, нали знаеш, някога са обитавали земите между Каспийско море и Сибир. Там говорят същия език. Дори нямат местни диалекти. И са запазили, офицер Грис, всички едновремешни обичаи и традиции. Тези момичета са номади от пустинята и там е събран истинският каймак на турските танцьорки! Освен това са съвършени в…, нали разбираш.
Приближи се още повече.
— Девствени са, защото племенните обичаи не позволяват другояче. Така че, няма опасност от, нали знаеш.
Бях седнал на ръба на стола.
— Така, трябва единствено да се организира нелегалното им преминаване зад Желязната завеса. Трябва да ги прехвърлят от пустинята Кара Кум до пристанище Челекен на Каспийско море. След това ги откарват до иранското пристанище Пахлеви. Пресичат Иран и тайно ги прехвърлят в Турция от граничния град Разейе. Карат ги в Болвадин и оттам можем да си доведем някоя тук.
Облегна се назад: Аз не помръднах.
— Сигурен съм, че няма да имаш проблеми с документите за самоличност. Лесно е, защото тя ще е истинска туркиня и ще говори турски. Е, какво ще кажеш?
Главата ми се въртеше. Каква възможност! И тъкмо като за мен. Когато си експерт в търговията, подобни неща ти доставят удоволствие.
— А как ще изглежда?
Пак се огледа. Продължавахме да сме сами, но той сниши глас.
— Той вече ги е продал повечето. Всъщност, беше му останала само една. И не мисля, че дълго ще остане без купувач.
Потайно бръкна в джоба си.
— Казва се Утанч.
Подаде ми една снимка.
О, небеса, сърцето ми се преобърна!
Лицето! Невероятно красиво лице!
Изглеждаше много млада, някъде към осемнайсет. Имаше огромни живи очи, макар че бе свела поглед. Имаше идеално сърцевидно лице. Устните ѝ бяха пълни и сочни и макар че върху долната бе сложен пръст, това не ги скриваше. Изглеждаше срамежлива.
Разбира се! Утанч! Имената на турските жени винаги означават някакво качество. „Утанч“ значи „срам, скромност, плахост“.
Толкова сладка! Толкова красива! Така крехка! Така беззащитна!
В мен бликна чувство, съвсем непознато досега. Бликна желание да я защитавам. Изпитах желание веднага да премина през границата, да се изправя срещу цялата руска армия, да падна в краката ѝ и да я моля за една усмивка само.
Въздъхнах и с мъка откъснах очи от снимката. На обратната страна бе написано с молив: „5000 щатски долара, в брой“.
— Ще я притежаваш изцяло — прошепна шофьорът. — Ще ти бъде робиня за цял живот. И това, че си я спасил от изнасилване от руските войници, ще я из пълни с такава признателност, че цял живот няма да може да ти се отблагодари.
Е, какво друго ми оставаше? Бръкнах в джоба си, извадих пет хиляди щатски долара и буквално му ги натиках в ръцете.