Выбрать главу

— Остават разходите по транспортирането и комисионните — каза шофьорът. — Това прави още пет хиляди долара.

Бръкнах в джоба и извадих още пет хиляди. Той се изправи.

— Толкова се радвам, че мога да ти направя услуга, Султан Бей. Няма значение бензина и времето, което съм изгубил за път.

Опита да откаже пачката лири, които му пъхнах в ръката. Най-накрая склони и ги взе.

— Ще им трябва около седмица да я прехвърлят — каза той. — Веднага отивам в Болвадин, за да платя, преди някой друг да я е купил.

Той бързо изчезна и чух как гумите на „таксито“ изсвистяха. Искрено се надявах да пристигне навреме.

През нощта спах с нейната снимка на възглавницата и сънувах чудни сънища.

Чувствах се толкова добре, че сутринта дори не се подразних, като открих Фахт Бей до леглото ми.

— Рат се свърза по радиото — каза той. — Всичко е готово. Можете да тръгнете за Америка веднага щом се стъмни.

Дори не го чух какво каза на излизане — вероятно е споменал, че ще уведоми екипажа на влекача.

Стиснах снимката в ръка и страстно я целунах. Бог да благослови изнасилвачите от руската армия, след като ми дават в ръцете такова съкровище! Много може да се каже за комунизма!

Глава шеста

Потеглихме веднага щом здрачът се сгъсти в плътен мрак.

Има някои хронично свръхкритични и вечно готови да се заядат хора, които ще кажат, че перспективата да притежавам истинска, жива танцьорка, ме е отвлякла от задълженията. Но в това няма да има грам истина.

В деня преди излитане бях станал роб на задълженията си. Изнудих Фахт Бей да ми даде всички пари, които ще ми трябват за разноски и още малко отгоре. Заредих се с всички възможни земни оръжия. Събрах цялото нужно оборудване. Здраво наплаших персонала на вилата, дори едно от малките момчета пак получи пристъп на повръщане.

Свързах Реле 831 и, като роб на задълженията си, прегледах какво прави Хелър вътре в кораба.

Правеше сладкиши!

Точно така! Седеше във вътрешната галерия с тигани и тави. Даже си бе вързал престилка. С една голяма лъжица опита къкрещото тесто на най-отвратителния сладкиш, който бях виждал през живота си.

Реших, че го е научил от сестра си. Толкова точно мереше, че си помислих, не е ли сладур? И бях така отвратен, че чак след като мина доста време ми направи впечатление, че използва английски съдове.

След малко пак проверих. Имаше цял пакет малки хартийки и нареждаше върху тях части от сместа.

Като се върнах след второто сплашване на персонала, Хелър бе увил сладките във восъчна хартия. Изглеждаха много твърди и бяха на спираловидни ивици в бяло и червено.

Знаех, че действа глупаво. В Америка с купища да ринеш такива сладкиши. Навсякъде можеш да си купиш. Даже ги рекламират на големи цветни реклами, каквито имаше в библиотеката на хангара, отдела за чужди списания.

Добре, помислих си саркастично, приготвя се за пътуването. И го оставих да прави каквото иска.

О, колко бях зает в деня преди излитането. Прекарах почти два часа с дела на Апарата, които малко или много наваксваха за десетте, прекарани на ливадата в мечти за Утанч.

Излетяхме без никакви проблеми. Много е просто да пътуваш на Земя. Само една луна и тя изобщо не е ярка. Тъй че просто трябва да тръгнеш на тъмно и да следваш тъмнината, която постепенно пълзи по планетата. Издигаш се на триста мили и после бързо се спускаш, за да се озовеш на друго място в същия час от денонощието.

Капитан Стаб се оказа експерт в тези неща. В училището на Апарата спокойно могат да добавят часове по пиратство и контрабанда. Стаб ми разказа няколко весели истории, докато се спускахме долу, в това число и как веднъж унищожил цял град. Страхотно!

Все пак се придържахме към процедурата за приземяване, описана в учебниците.

Под нас беше изоставената плантация — празни и пусти ниви, разпадаща се къща, порутени помещения за роби.

На около петстотин фута отгоре Стаб натисна бутона за парализа. Само за половин секунда от кораба просветна надолу конусообразна ярка синя светлина. Ако някой я забележи, най-вероятно щеше да я помисли за светлина от фарове на кола или светкавица на хоризонта.

Вторият пилот отвори херметическата врата. Вторият инженер, облечен в бойна униформа, само след секунда бе на земята. Държеше детектор за топлина. Завъртя се в кръг с него, за да обхване цялата местност.