— Абе, момче, че това е повече от две мили. А ти куцаш и едва се движиш. За какво съм ти съсед, ако не те хвърля до града! Ще изкарам камиона.
Кучето се бе изправило по корем. Гледаше Хелър с възможно най-странен поглед.
Фермерът запали камиона отвън и Хелър излезе с куфарите. Хвърли ги отзад и се качи. Подкараха към града.
„Бибип“, си помислих. Това не беше много добре. Всичко стана заради този вирджински акцент. Да я „бибип“ графиня Крек! Трябва да си обучава само онези ненормални.
Хелър слезе пред съда.
— Обаждай се, като се върнеш, момче. По всяко време.
— С нетърпение ще чакам — каза Хелър. — И много съм ти задължен за возенето.
Фермерът потегли.
Хелър погледна към съда. Светеха само два прозореца на втория етаж. Входната врата бе отворена и Хелър закуцука нагоре по стълбите. Отвори една врата.
Старче, облечено в черно, се бе навело над едно бюро зад тезгяха. Няколко чекмеджета с папки бяха отворени. На работното му място имаше табела:
РАЖДАНЕ И СМЪРТ.
МОЛЯ, НАРЕЖДАЙТЕ СЕ НА ОПАШКА ПО ЕДИН
Надявах се, че старият „бибипко“ е готов. След около пет минути щеше да е мъртъв.
Хелър пристъпи до бюрото и остави куфарите. Старият човек вдигна полуплешивата си глава.
— Ти ли си момчето?
— Така казват — каза Хелър.
— Чудех се дали изобщо ще се появиш — каза старият. Стана и погледна отблизо Хелър. — Значи ти трябва да си Дълбърт Джон Роксентър Младши.
— Така казват — отвърна Хелър.
— Ще струва двеста долара.
Размаха едно свидетелство за раждане, но не му го даде.
Ха, помислих си аз. Америка е пълна с мошеници, както винаги. Вдигнал е цената с още сто долара.
Хелър бръкна в джоба си. Личеше си, че не е много на ти с парите. Прехвърли няколко банкноти.
Старецът се пресегна, измъкна две стотачки и ги мушна в джоба си.
Хелър взе свидетелството. Там бяха написано името му, това, че е рус и че е роден вкъщи. Имаше печат и бе подписано от чиновника. Според датата на раждане Хелър беше само на седемнайсет! Хелър го прибра в джоба си.
— Много благодаря — каза той.
Вдигна чантите, обърна се и закуцука надолу по извитите стълби. Излезе през входа и тръгна по улицата.
Намалих докрай звука, понеже знаех какво ще последва.
Горните прозорци на сградата избухнаха с гръм и трясък и се обагриха в пламъци.
Стандартна процедура.
Сбогом, стар „бибип“ мошенико, казах си. Винаги трябва да кажем една молитва за мъртвите. Това носи късмет.
През един от прозорците започнаха да бълват пламъци. Когато Търб взривява нещо, наистина го взривява. Обича да се престарава. И винаги използва собственоръчно направени експлозиви с подръчни материали, за да не наруши космическия кодекс.
Майстор!
Я чакай! Какво за бога прави Хелър! Този откачен няма да пропусне да привлече вниманието дори на този пуст хълм. Даже във Вирджиния има противопожарни команди. В действителност, те толкова се гордеят с тях, че редовно си устройват състезания с доброволци от мили наоколо.
Всеки човек с малко опит би разбрал за какво става въпрос. И би си плюл на петите. Моментално!
Но не и Хелър. Пусна куфарите. Втурна се през входа. Като хала се понесе нагоре по стълбите. Тичаше към гишето „Раждане и смърт“.
Всичко гореше и бе пълно с дим.
Даже гишето се бе взривило. Хелър залегна на пода. Запълзя напред и заопипва всред горящите пламъци.
Откри ръка, ръкав. Пропълзя още малко. Виждаше се тялото.
На пода имаше килим. Хелър придърпа към себе си краищата. С две бързи движения го уви около стареца.
Добра се до стълбите, преметна на рамо увития в килима и се спусна надолу, като вземаше по пет стъпала наведнъж.
Изскочи на открито и спря встрани на ливадата.
Е, добре, помислих си. Не е чак толкова зле. Когато има бомбена експлозия, обикновено арестуват всичко живо наоколо. Затова трябва да се измъкваш колкото е възможно по-бързо. А Хелър не помръдваше, идиота му с идиот.
Разопакова стареца. Угаси няколко димящи парцала.
Старецът отвори очи.
— Какво… какво по дяволите беше това?
— Добре ли си? — попита Хелър. Старецът започна да се опипва.
— Доста съм понатъртен, но май няма нищо счупено. Това е заради тази „бибип“ печка. Още миналата пролет им казах да я изхвърлят! И друг път е гърмяла. Случва се да изгасне пламъка и се пълни с газ…