Черно сътворение [bg]

Реших, че може все пак да се чува пукането на огъня, затова увеличих звука. Достигаха само звуци от далечната суматоха. Нямаше ли кой да забележи, че в града има непознат? Къде е полицията? Ама че полиция! Когато има стрелба или голям пожар, първото нещо е да потърсиш дали няма непознати лица в града. Много бях разочарован. Хелър си седеше възможно най-спокойно.

Черният започна да мете. Запя някаква песен:

Чуйте историята на Уили Уипър. Уили Уипър беше коминочистач. Той обичаше да се друса, навик лош. О, чуйте да ви разкажа за неговата мечта!

Искаше да помете под десния крак на Хелър и той, за да го улесни, си вдигна крака.

Снощи прескочи той до дупката, когато светлините ярко светеха. Май взе десетина дози или повечко. Като се събуди, на непознат бряг беше той.

Беше приключил с мястото под десния крак. Искаше да помете под левия крак. Хелър го вдигна.

Българската кралица падна първа в мрежата му. Наричаше го „мили“ и „любими“. Обеща му лъскав „Форд“, с диамантени фарове и сребърно кормило.

Между замитанията на метлата, които не вършеха кой знае колко работа, освен да вдигат прах, ми се стори, че чух далечна полицейска сирена. Май наближаваше автогарата.

Уили се озова в Ню Йорк в една късна нощ. Помоли своята мила да се срещнат. Уили беше смешен. Тя захвана да крещи, „БИМ, бам бу!“ — и всичко се изпари.

Беше полицейска кола! Рязко спря, гумите изсвистяха и сирената заглъхна. Точно пред автогарата.

Аха, помислих си със задоволство, местната полиция не е толкова забутана, в крайна сметка. Проверяват няма ли непознати на гарата! Е, Хелър, като си толкова заспал, ще си го получиш. А той даже не гледаше към вратата.

Удариха някой и той извика. Хелър се огледа.

Двама грамадни полицаи влязоха в стаята. Носеха черни къси якета. На коланите им висяха белезници и кобури. В ръцете си държаха готови за удар палки.

Двамата влачеха дребна млада жена! От очите ѝ се стичаха сълзи. Бореше се като диво животно.

— Пуснете ме! Вие, гадни „бибип“ „бибипци“! — крещеше тя. — Пуснете ме!

Ченгетата я запратиха напред. Тя се блъсна в един стол. Едно от ченгетата веднага се озова до нея, завъртя я и я бутна да седне на стола.

Другото ченге извади от колата стар и смачкан куфар, засили го по пода към нея и той се блъсна в краката ѝ. След това ченгето отиде до билетното гише и викна:

— Отваряй, черен „бибип“!

Ченгето, което бе до момичето, я бе притиснало здраво за стола.

— Нямаш никакво право да вършиш това! — крещеше му тя.

— Имам всички права на света! — каза ченгето. — Ако шефът каже на Друслата Мери Шмек да напусне града, Друслата Мери Шмек трябва веднага да се омита, а тя си седи тук!

Сълзите се стичаха по бузите ѝ, по челото ѝ бе избила пот. Вероятно беше на не повече от двайсет и пет, но изглеждаше на трийсет и пет — под очите ѝ имаше големи тъмни кръгове. Като се изключи това, не изглеждаше никак зле. Кестенявата ѝ коса се бе разпиляла върху лицето ѝ и тя я отметна. Опитваше се да се изправи на крака.

Поднови словесната атака.

— Скапаният ви „бибип“ шеф не говореше така, като беше в леглото ми миналата седмица! Каза, че мога да работя в града, колкото си искам.

— Това беше миналата седмица — каза ченгето и пак я притисна към стола. — Сега сме тази седмица.

Опита се да му одере лицето с ноктите.

— Ах, ти „бибип“ скапан „бибипски“! Ти самият ми продаде една доза миналия понеделник!

— Това беше миналият понеделник — каза ченгето. Не ѝ позволяваше да мръдне. — И ти, и аз знаем за какво е всичко това. Този „бибип“ нов федерален наркоагент се прехвърли в нашия район. Никой не знаеше, че е сменен. Не е получил своя дял, затова разчиства всичко. А вие сте такива боклуци, че няма как да не ви изчистят.

Тя пак заплака.

— О, Джо. Моля те, продай ми още една доза. Виж, след това си тръгвам. Ще се кача на автобуса. Но трябва да се боцна, Джо. Моля те! Не мога да издържам повече, Джо! Една малка дозичка и изчезвам!

Другото ченге се бе върнало от гишето.

— Млъквай, Мери. Всички знаем, че в цялата област няма и грам наркотик. Джо, шефа не ти ли даде пари за билета на тая „бибип“?